Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Погледнах мълчаливия Серьожа Семенихин и забелязах как той веднага се ободри, изправи се в креслото и важно си поправи очилата.

— Напълно — казах аз.

Отидохме в компютърната зала и седнахме пред машината. Отначало майор Скачков наблюдаваше действията на Серьожа с известна снизходителност, но след като той премина няколко прага на секретност, се оживи, заинтересува се и започна да задава въпроси. Серьожа беше пъхнал дъвка в устата си и затова отвръщаше кратко и малко отвисоко. Полковникът, който седеше отстрани, не разбираше нищо и затова се усмихваше поощрително.

После Серьожа щракна нещо и от принтера започна да излиза хартия.

— Александър Борисович, това ще ви заинтересува — съобщи той.

Оказа се, че това е протоколът на комисията, където черно на бяло пишеше, че дискетата, съдържаща оперативна информация с компрометиращ характер, е била връчена на депутата Соснов от един от сътрудниците на местното управление на службите за сигурност, но е изчезнала от вещите на депутата след обиска вечерта преди убийството на капитан Ратников.

— Интересно — отбелязах аз. — Делото за убийството на капитана още не е било завършено по това време, но до него така и не е стигнала информация.

— И без това всичко е било ясно — отвърна полковникът.

— Ето още нещо — каза Серьожа и принтерът изкара още един интересен документ.

Оказа се, че по време на работата на първата комисия депутатът Соснов е бил шантажиран от отделни работници на управлението, заплашващи да разкрият сътрудничеството му с КГБ в качеството на сексот.

— Само че той се оказал твърд и непоколебим боец — приповдигнато завърших аз.

— Но е било точно така — внимателно отбеляза Скачков, усетил иронията.

— Серьожа — казах, — дай имена. Кого е завлякъл лично с тази дискета и кой би могъл да му се противопостави решително.

— Не разбрах — каза Серьожа.

— Накратко — казах аз. — Кой е убил Ратников?

— Виждам, че продължавате да настоявате на своята версия — сдържано произнесе Скачков, — но признайте, че за това няма основания.

— Не, защо — възрази благодушният заместник-началник. — Всичко е било възможно.

Обновявайки предишния състав на управлението, новите нямаха нищо против да изровят повече компромати срещу предишните. Като всички кагебисти и те страдаха от неизживян комплекс за малоценност.

— Готово — каза Серьожа безизразно.

С нетърпение чаках новият лист да се появи от принтера. Той се оказа документ, изброяващ установените неблаговидни дела на някакъв началник-управление, чиито подчинени бяха уличени в пряка престъпна дейност. Той се обвиняваше и в използването в качеството на агенти на различни аморални личности, например Виктор Юхнович по прякор Щърбавия. Този началник-отдел се беше отровил предвидливо, но подчинените му бяха минали под ножа.

— Серьожа — казах развълнувано, — скачай в личните дела!

— Това едва ли е възможно — усмихна се Скачков.

Серьожа Семенихин изсумтя и започна да действа с компютърната мишка. Винаги го наблюдавах с голям интерес. В това имаше, бях длъжен да призная, нещо творческо. Ако и престанеше ритмично да движи челюсти, бих го нарекъл в такива моменти вдъхновен. По свой начин, разбира се.

— Хм — измърмори майор Скачков и аз разбрах, че Серьожа е преодолял техните секретни бариери. — Изглежда, полковник, че ще трябва да преразгледаме нашите достъпи.

— Мога да ви уверя, че при нас всичко е по устав — каза полковникът.

— Александър Борисович, намерих — обяви Серьожа и в гласа му долових тържество, нещо, което не беше характерно за него — той проявяваше емоции изключително рядко.

— Откри ли убийците? — попитах аз, развълнуван не по-малко от него.

— Брей, веднага убийци значи — промърмори Скачков.

— Да — каза Серьожа. — Засега те са само заподозрени. Сега ще ги изкарам на принтера.

— Кои са те? — притесни се и полковникът.

— Успокойте се, Андрей Фьодорович — каза Скачков, усмихвайки се широко. — Става дума за лица, чието участие в това дело би могло да е вероятно.

Принтерът изкара четири страници, на всяка от които имаше откъси от личните дела на сътрудници от местното управление на службите за сигурност. И четиримата бяха крайно несимпатични личности и на всеки от тях бяха прикачени по няколко обвинения в извършването на престъпления с различна тежест. Убийството на капитан Ратников не им беше инкриминирано, за него изобщо не ставаше дума в доклада на втората, президентската комисия.