Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Демаршът ми на оперативното съвещание при генералния прокурор има решително въздействие и още на следващия ден в кабинета ми се появи майорът от контраразузнаването Николай Скачков с предложение за сътрудничество. Костя Меркулов ми разказа впоследствие, че генералният се е изказал много остро на върха за противодействието на службите за сигурност срещу следствието, водено от федералната прокуратура. Майорът беше толкова енергичен и благоразположен, че почувствах угризения на съвестта.

— С две думи, нещата стоят така — казах аз, след като го запознах с работите ни. — Трябва да знам действително ли там е имало чекисти и ако да — кои са били те. В края на краищата Щърбавия като агент на местното управление на контраразузнаването е бил длъжен да напише до началството докладна за извършеното престъпление. Не може да не са я изискали! Следователно не може да не са знаели, че е избито цяло семейство!

— Логично — съгласи се майор Скачков. — Но компютърната връзка с регионалните управления още не е установена както трябва и ако днес изпратим запитване, след един месец ще ни помолят да уточним по същество операцията. Нали разбирате, става дума за честта им.

— Не разбирам — казах аз. — Искате да кажете, че всичко е безнадеждно?

— Изобщо не твърдя, че всичко е безнадеждно — възрази майорът. — Само че оттук, от Москва, не можем да решим проблема ви.

Спомних си колко ловко щракаше по клавишите на компютъра Дмитрий Сергеевич и изпитах силното изкушение да оспоря твърдението на Скачков. Но след като размислих, реших, че още едно пътуване в Краснодар няма да е излишно, ако в него вземе участие майор Скачков.

— Добре, кога заминаваме? — попитах решително.

— Къде да заминаваме? — пообърка се той. — Извинете, но не мога да замина никъде, имам си достатъчно работа и тук. Но мога да ви предложа протекция…

— Протекция? — попитах аз. — Аха. Значи протекция…

Усмихнах се изразително, поклатих глава и посегнах към телефона. Той ме наблюдаваше с нарастващо безпокойство.

— Къде искате да се обаждате?

— Съгласно субординацията — казах — на началството си. То ще се свърже с президентските структури, а оттам вече ще дадат указание на вашето началство. Както се полага.

— Чакайте, Александър Борисович — спря ме той. — Аз не отказвам да ви помогна! Но вашето дело няма нищо общо с мен, защо трябва да пътувам там?

— Николай… ъъ?

— Виталиевич — подсказа ми той, продължавайки да се усмихва ласкаво.

— Николай Виталиевич — казах аз. — Разбирам, че в случая нямате нищо общо, но, надявам се, и вие разбирате, че делото действително е от особена важност. Това не е мой каприз, генералният прокурор всеки ден звъни в президентската администрация с отчет и затова сме длъжни да действаме максимално ефективно. Разбирам, вашата протекция може да помогне, но няма да ускори нещата.

Той се намръщи, но кимна разбиращо. Естествено, беше се надявал да се ограничи с добър съвет и обаждане в краснодарското управление, но разбра правилно ситуацията и затова не се съпротивлява дълго.

— Кога искате да заминете? — попита той с въздишка.

— Следобед има самолет — казах аз. — Съвсем наскоро ходихме. Между другото там вече е истинска пролет.

— Поне това е приятно — кимна Скачков.

За да съчетая практическите действия с възпитателните функции, реших да взема със себе си Серьожа Семенихин. Те вече съвсем бяха прегрели, работейки на аритмометрите си по две смени с напразната надежда да изловят Бейби от списъците на личния състав на армията, службите за сигурност и милицията, но замисълът им не успя, понеже мрежата им не беше подходяща. Машината им даде списък от няколко хиляди възможни Бейби, а нямаха критерии, по които да го съкратят. Лара вече го беше разбрала, но Серьожа по силата на особения си характер не се предаваше и за да го отвлека от фиксидеята му, наредих веднага да се приготви за командировка — за да прочесваме краснодарското КГБ. Той прие подадената ми за помощ ръка с достойнство, давайки да се разбере, че работата над списъците ще продължи след завръщането му.

Вече нямах време да отида до вилата и затова звъннах на съседите, за да предупредят мама и Ирина, че заминавам в командировка за няколко дни. Помолих особено да обърнат внимание на факта, че по тези места вече е пролет и смятам малко да хвана тен.

Присъствието на Серьожа Семенихин в малката ни експедиция по никакъв начин не трогна майор Скачков, той се запозна вежливо с него, след което престана изобщо да го забелязва и се обръщаше само към мен. По пътя към аерогарата той живописно охарактеризира въртележката в контраразузнаването, започнала след разгонването на КГБ и продължаваща и сега. Оказа се, че самият майор е привлечен в органите от гранични войски, където бил политработник, и политическото му минало силно му пречи.