— Да — каза Феликс Захарович. — Не можех да не помисля за това. Фактически вече се сбогувах и съм готов да се разделя с него, колкото и да ми е болно. Готов съм да предам Бейби.
— Прекрасно — възкликна Секретарят, макар и с престорено въодушевление. — Давайте адреса. С него ще се занимават специалните части.
— По какъв начин ще стигне тази информация до властите? — попита Феликс Захарович с тон на човек, останал без сили.
— Анонимно обаждане по телефона — каза Секретарят сърдито. — Няма смисъл да споменавам, че това ще е обаждане за нашия човек.
Феликс Захарович кимна.
— Добре. Кога ви трябва?
— Незабавно — каза Секретарят.
Феликс Захарович намери сили да поклати упорито глава.
— Не — каза той. — Само не и сега. Утре, ако искате.
— Прекрасно — каза генерал Чернишов. — Дайте ни го утре. Ще се обадите по дежурния телефон и ще дадете адреса на този човек. Става ли?
Феликс Захарович не отговори, само кимна.
Секретарят и Чернишов станаха, сбогуваха се и си тръгнаха, но Ваня Лихоносов остана. Именно той затвори вратата след гостите, после се върна в стаята и седна на един стол.
— Разбери ме правилно, Феликс — произнесе той с нотка на вина. — Не съм играч. Сам знаеш отношението ми към всички тези началници. Спокойно си седях на мястото и нямах никакви грижи, но ме извикаха, просветиха ме относно твоята умора и ме назначиха. Ако мислиш, че се опитвам да ровя под теб…
Той очакваше, че Феликс Захарович ще го прекъсне, но Феликс не каза нищо и Лихоносов млъкна. Настана неудобна пауза.
— Двамата трябва да решим — каза Лихоносов — как ще се занимаваме с всичко това. Нали разбираш, и без това си имам достатъчно грижи.
— Да, разбира се — съгласи се Феликс Захарович. — Трябва да го обмислим добре. Това е много важно и сериозно.
— Естествено — потвърди Лихоносов, без да забелязва подигравката.
— А ето откъде ще започнем — каза Феликс Захарович и стана.
Той включи персоналния си компютър, почака, докато се зареди, и повика Ваня Лихоносов.
— Ти си банкер, нали — каза той. — Значи имаш компютърна грамотност.
— Разбира се — кимна Лихоносов. — Дори моята машина е доста по-прилична, не го казвам, за да те обидя.
— За отчетите пред Контрольора се използва телефонът — започна да обяснява Феликс Захарович. — Всеки ден номерът е различен. Общо са, струва ми се, трийсетина. Неправилно определеният номер автоматично те препраща в режим на повторна проверка и за един месец изпадаш от кръга на доверените лица.
— Отчиташ се направо пред Контрольора — с разбиране произнесе Лихоносов.
— Това не е само отчет — каза Феликс Захарович, — а и диалог. Мога да задавам въпроси, да изразявам някакви изисквания, да обръщам внимание на недостатъците.
— И как ти отговарят? — ухили се Лихоносов.
Той, както и повечето сътрудници от средното звено, беше убеден, че контролиращите органи представляват нещо като олимпийски богове, които виждат всичко и неминуемо наказват престъпниците.
— Гледай — каза Феликс Захарович и започна да определя номера за днешния ден.
Лихоносов внимателно наблюдаваше всички негови действия и ги фиксираше в паметта си. Не беше трудно да се ориентира в програмата, но там имаше нюанси, уловки за профаните, защитаващи секретността. Старецът не бързаше да споделя с него тайните на тези уловки.
— Ето — каза Феликс Захарович, когато на екрана се появи телефонният номер. — Благодаря.
Той набра номера и се чуха сигнали.
— Имай предвид — каза Феликс Захарович, — трябва да се броят сигналите. Ако са повече или по-малко от седем, отчетът се отменя.
Лихоносов изсумтя и поклати глава.
— Докладва Франта — произнесе Феликс Захарович в слушалката. — Току-що ме навестиха Секретарят, Разпоредителят и Свръзката, назначен с решение на Колегията за мой заместник. По тяхно настоятелно искане бях принуден да се съглася с ликвидирането на Бейби. Започвам запознаването на Свръзката с практиката на работата с Архива. Считам за необходимо да се даде на Свръзката ново обозначение. Нека той сам го определи.
И предаде слушалката на объркания Лихоносов. Той попита:
— Какво да говоря?
— Назови новия си прякор — каза Феликс Захарович.
— Какъв нов прякор?
— Измисли си. Това е система прякори за Контрольора, трябва да е различна от останалите системи. Каквото и да е, хайде!
Лихоносов посумтя, въздъхна и каза в слушалката:
— Говори… Лихач. Започвам да усвоявам новата работа. Няма какво друго да докладвам, край.
Читать дальше