— Това е, Турецки — каза ми тя. — Ако твоите „стрелци“ вземат още някого на мушка, смятай, че и двамата с теб сме изхвърлени без компенсация.
— Гответе се, Александра Ивановна — съкрушено отвърнах. — Във всеки случай ще направим двоен банкет. Вярно, мислех, че до пенсията ми остават още двайсет-трийсет години, но може да съм сбъркал бройката.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя. — Напоследък всички в това дело се занимавате само с това, да изучавате следите. А полза никаква.
— Това е престъпление от нов тип.
— Абе кого го вълнува? — каза Шура. — Длъжни сме да разкрием убийството и да им предоставим виновните, а желаещи да разискват състава на престъплението ще се намерят и без нас.
Погледнах я изпитателно:
— А какво бихте казали, Шура Ивановна, ако предположа, че в това дело пряко са замесени структури на властта?
Тя присви очи.
— Кого имаш предвид? Говори конкретно.
Въздъхнах.
— Ако знаехте само как ми е омръзнало! Басирам се на бутилка, че това е просто предизборна провокация.
Тя се почеса по носа.
— На бутилка, казваш?
Намери ни Грязнов. Някой от оперативните работници му беше дал бутилка бира и той пиеше от шишето пред очите на началничката.
— Имаме нещо — каза той. — Видели са го тоя тип. Среден на ръст, набит, със спортно телосложение…
Аз неволно изсумтях и Шура ме погледна.
— Тази фигура май ти е позната, а?
— Има си хас — измърмори Грязнов.
— Само тихо — казах аз. — Досега работеше с пистолет, но почеркът си е почерк. Искам да проверя дали моите умници ще могат да го установят.
— Кой е това в крайна сметка бе? — нетърпеливо попита Шура.
— Можете да докладвате на началството, Шура Ивановна — казах аз. — Личността на престъпника е установена. Това е небезизвестният Бейби.
— Аха — успя само да каже тя.
— Все пак това не са наши клиенти — каза Грязнов, клатейки глава. — С тях трябва да се занимават от контраразузнаването. Интересите им са само политически!
— Александра Ивановна, потвърди — казах аз и взех от Грязнов протокола за оглед на местопроизшествието. — Току-що казах същото. Извинете ме за момент.
Лариса и Серьожа, естествено, бяха тук и разпитваха лицата, които бяха в течение за довеждането на Стукалов. Освободих ги от това задължение, като ги задължих в минимални срокове да идентифицират престъпника по тяхната компютърна схема. Вероятно в предложението ми имаше момент на предизвикателство, защото Лариса се подсмихна.
— Да — казах аз. — Някои обстоятелства позволяват да бъде хвърлена светлина върху проблема, но бих искал да знам отговора на вашия телевизор.
— Ще бъде изпълнено — сухо каза Серьожа, но Лара не издържа и каза:
— Няма място за съмнение, Александър Борисович. Това е Бейби.
— Ще ви представим пълен отчет — прекъсна я Серьожа, взимайки от мен купа протоколи от разпитите на свидетелите. — Още тази вечер.
— Действай — казах аз вече без ентусиазъм.
Спешното заседание при генералния се състоя около четири часа следобед. Отивах на него с лека душа, защото герой на деня предстоеше да бъде прокурорът на Москва, а аз имах коз: вече почти знаех убиеца. Така и стана, около столичния прокурор се събраха тъмни облаци, а моето съобщение за Бейби прозвуча, като че ли вече сме го заловили. Въпреки това и аз си го отнесох — за пасивно водене на делото и липса на ясен план за следствени мероприятия, а също и защото по недоглеждане бях допуснал конвоирането на подследствения на безсмислен разпит, завършил със смъртта му. Усетих върху себе си внимателния поглед на Меркулов (това беше условен знак) и решително станах.
— Тогава трябва да направя изявление — казах аз, като неочаквано уплаших генералния прокурор.
— Какво значи това, Турецки? — попита той. — Какво изявление? Недоволен ли сте от нещо, или не ви задоволяват условията на работа? Може би искате да ви преместим в друга сфера на работа?
— Струва ми се — започнах аз, — вече за никого не е тайна, че става дума за грандиозна политическа провокация. Винаги съм бил далече от политиката и затова няма да мога да определя кои течения се борят, но че в делото са замесени интересите на властта, е безспорен факт. За разследването на подобни дела вече не ми стигат възможностите на федералната прокуратура, трябва да се обединят усилията на най-различни служби. В частност, необходимо ни е да проникнем в тайните на службите за сигурност. Не може да се задоволяваме да работим с доброжелатели, трябват ни официални форми на сътрудничество. Моля, този въпрос да бъде поставен пред правителствените кръгове. Епохата на Големия брат, така ми се струва, си отиде безвъзвратно и службите за сигурност са длъжни да отговарят на въпросите на прокуратурата също толкова обстойно, колкото и всички останали ведомства и обикновените граждани.
Читать дальше