Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Нали разбирате — опитвах се да стигна до него, — убиецът трябва да е знаел предварително за този разпит! Кой беше в течение?

Той само жално простена в отговор, но присъстващият на разговора Костя Дяконов мрачно съобщи:

— За това знаеха много хора.

— Защо? — учудих се аз. — Да не помествате обяви в стенвестника?

— Нали разбираш. Извиках репортерите за този разпит.

Свих рамене. С Костя едва вчера обсъждахме вероятността за покушение срещу Стукалов. Разбира се, тези момчета сами си бяха докарали големи неприятности, но заедно с тях щях да си го отнеса и аз.

Дълго не можаха да установят точката, от която е бил произведен изстрелът. Намериха куршума, определиха чуждестранния произход на оръжието, вероятно маузер. Веднага почувствах, присъствието на склада за военни трофеи. Чак вечерта постъпи анонимно обаждане от уличен телефон в дежурната част на градското управление на МВР, че в апартамент номер 16 на сградата срещу градската прокуратура, където оперативниците от московската прокуратура вече бяха минали по домовете, става нещо странно. Рядко се реагира на такива обаждания, но този път дежурният беше съобразителен, веднага се сети, че обаждането се отнася за интересуващия ни район, и ни предаде съобщението. Качихме се на четвъртия етаж на кооперацията и Грязнов с опитен похват на взломаджия отвори бравата в присъствието на свидетели.

Собственичката на апартамента Клавдия Петрова Онучкина вързана, с лейкопласт, залепен на устата, безуспешно се опитваше да се освободи, извършвайки конвулсивни движения. Из апартамента се мяташе обезумелият котарак и надаваше отчаяни вопли. Той се успокои едва след като освободената от лейкопласта собственичка се разрида истерично. Котарака това го задоволяваше, беше нещо обичайно и той легна да си почине в креслото.

Грязнов погледна през прозореца и щракна с пръсти.

— Точно — каза той. — Станало е тук.

Апартаментът незабавно се напълни с експерти криминалисти и балистици, взеха да успокояват собственичката, започна текущата работа. Клавдия Петровна не можа да съобщи нищо съществено, защото я бяха праснали по главата в момента, когато влизала в апартамента.

— Сутринта забравих да нахраня Тимоша — обясняваше тя. — Усетих се, когато вече беше към единайсет. Помолих да ме пуснат, хукнах към къщи, а тук…

Тя не откри никакви липси или промени в дома си, безспорно не ставаше дума за грабеж. А даже и убиецът да беше взел нещо за видимост, никой не би и помислил за обир. Всичко беше пределно ясно.

Започна тотално разпитване на съседите, кой какво е видял и къде. Аз се върнах в прокуратурата, а Грязнов остана да върши оперативната работа в кооперацията. Градският прокурор вече беше дошъл на себе си и търсеше възможност за изтичане на информация навсякъде, освен в родното учреждение. Следователите му разработваха следствения изолатор в Бутирка. Аз все пак продължих търсенията си из прокуратурата и по моя молба Костя Дяконов състави списък на лицата, запознати с факта на провеждането на разпита на Стукалов в дадения ден и час. За пръв път в живота си трябваше да разпитам прокурора на Москва, моят бивш шеф. Толкова отдавна ли беше времето, когато треперех само при споменаването на тази длъжност?

— Саша — веднага доверително ми съобщи прокурорът, — нали разбираш, Стукалов няма нищо общо. Не стреляха по него, стреляха по мен!

— Но улучиха него — възразих аз. — Кажете ми, доколко беше обоснован този разпит? Делото го водим Костя и аз, тоест Генералната прокуратура, защо се наложи да се месите?

— Знаеш как ги е втресло всички — отвърна той разгорещено. — Опитах се от своя страна да се свържа с тези „народни съдии“, мътните ги взели.

— Искали сте да водите преговори с тези терористи? — попитах учудено.

— Да — каза той направо. — На всички е ясно, че това не са обикновени терористи. Това е политическо дело, Саша.

Разбрах, че показанията му нямат оперативна ценност, и затова след няколко дежурни въпроса прекратих разпита. Втори в списъка ми беше партньорът ми по делото, членът на моята бригада, специалният следовател от Московската прокуратура Костя Дяконов.

— Бих искал да знам доколко сериозни са подозренията ти — каза той. — Трябва да го разбирам в смисъл че ме изхвърляш на пълна скорост, така ли?

Той също беше изплашен и не можеше да отговори смислено на нито един въпрос. По това време вече по телефона ме намери главният прокурор и поиска незабавен отчет за извършената оперативна и следствена работа. Имайки предвид, че с този отчет го чакаха възможно най-горе, трябваше да бъдат представени пълен набор следствени мероприятия. От своя страна министърът на вътрешните работи проведе съдържателна беседа с Шура Романова, която веднага пристигна при нас, за да призове другарите да проявят висока съзнателност.