Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Стандартно мислене — говореше той с досада. — Щом е зекапече, значи е безделник и връзкар. Още ме тормозят с призиви да се повишава политическия дух.

— А всъщност? — с интерес попита Серьожа.

— Времето се разваля — разсеяно отвърна той. — Да не вземем да заседнем тук.

В самолета зае мястото до мен и аз се изплаших от нова порция вътрешнослужебни откровения, но той проспа целия полет, предоставяйки ми възможност да прочета криминалето, с което се бях запасил за из път. Серьожа Семенихин прелистваше списание на английски език и бях готов да се обзаложа, че то беше компютърно. С две думи, всички чудесно си прекарахме времето и когато вечерта се оказахме на Краснодарското летище, там беше истинска пролет.

Този път ни посрещна заместник-началникът на местното управление на контраразузнаването, като в държането му към Скачков забелязах известна раболепност, въпреки че заместникът беше полковник, а гостът само майор. Впрочем и двамата бяха цивилни и отношенията им също бяха далеч от армейския устав. Заместникът активно се интересуваше от нашата работа, но успя да ни предложи и басейн, и сауна, и дори приличен ресторант. Скачков отвърна, че това би било чудесно, но още не знаем как ще сме с времето.

Беше късно вечерта и след като ни докара в хотела, полковникът взе Скачков със себе си. Отчитайки обстоятелството, че двамата се бяха запознали буквално пред очите ни, тази късна среща сигурно беше предизвикана от леката паника в редовете на местните контраразузнавачи във връзка с пристигането на столичния майор. Изглежда, че работата не беше само в броя на звездичките на невидимите пагони.

На сутринта майорът изглеждаше свеж и енергичен, явно късният разговор беше причина за доброто му настроение. Отправихме се директно към началника на управлението и бяхме приети незабавно. Началникът беше от младите, но вече придобиваше нужната солидност в речта и жестовете.

— Управлението на Краснодарски край е обновено наполовина — каза той, след като обяснихме каква е задачата ни. — Навремето тук излязоха наяве такива работи! Разбира се, възможно е да са ставали подобни неща, каквито споменахте, борбата е била на живот и смърт.

— Кой би могъл да ни помогне за изясняването на ситуацията? — попитах аз.

— Ами Андрей Фьодорович — посочи той полковника, който ни беше посрещнал. — На него възложихме да се грижи за вас, с него и решавайте всички въпроси. Ако възникнат проблеми, обръщайте се към мен без всякакви… Заинтересовани сме по-скоро да изживеем предишните грехове, дори и да не сме замесени в тях.

Не е минало чак толкова време, мислех си аз, минавайки в съседния кабинет — този на Андрей Фьодорович. Как успяха да се обновят така решително?

— Е — попитах полковника, — тук наистина ли всички са нови хора?

— Абсолютното мнозинство — отвърна той.

— А защо се наложиха такива промени?

Той посумтя смутено.

— Промените в обществото. — Той се усмихна широко. — Между нас да си остане, но местните комитетчици изгърмяха с пълна сила, както се казва. Тази същата комисия ги съсипа.

— Коя комисия? — не разбрах аз, помнейки добре, че по данните на Дмитрий Сергеевич комисията на Соснов само им беше поразвалила кефа.

— Депутатската — каза полковникът. — Сигурно го познавате, депутатът Вадим Сергеевич Соснов.

Обърках се.

— Но аз разполагам с данни, че работата на комисията не е предизвикала големи сътресения.

— Нека първо уточним за коя комисия става дума — доброжелателно се усмихна полковникът. — Отначало депутатската комисия разследваше делото за продажба на оръжие. Там нашият комитет се водеше само като изпълнител и затова действително нямаше големи сътресения. Но по-късно беше създадена още една комисия, вече не депутатска, а по прякото поръчение на президента, но по инициатива на същия този Соснов, за разследването изключително на вътрешни работи на комитета. Работата на тази, втората комисия протичаше в условията на най-строга секретност, така че е възможно да не знаете нищо за нея.

— Действително, нещата стоят точно така — кимнах аз. — А вие, господин майор, какво знаете за това?

— Нали ви казах, тук бяха открити значителни нарушения.

— Значи в първия случай Соснов е спасил честта на комитета — отбелязах аз, — а във втория пак той го е съсипал?

— Така стана председател на комитета — каза полковникът.

— Може ли да се запознаем с материалите на втората комисия?

— Разбира се — усмихна се полковникът. — Работите ли с компютър?