Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Нали разбирате накъде бием, Дмитрий Сергеевич — меко каза Меркулов. — Бихме искали да изясним ролята на Соснов в разследването на делото по продажбата на оръжие.

— Мога да разбера това — каза Дмитрий Сергеев, който започваше да се изнервя. — Но разберете и вие най-после, че в комитета имаше не само убийци и людоеди.

— Лично аз никога не съм се съмнявал в това — заявих моментално.

Той ме изгледа с подозрение, изсумтя и поклати глава. Лицемерието ми отслаби напрежението.

— Разбира се, занимавал се е не само с депутатски проблеми — промърмори той. — Но ако смятате, че се е борил да спасява честта на краснодарското управление…

— Вече не смятаме — каза Меркулов.

Дмитрий Сергеевич посумтя още известно време и каза:

— Задачата му беше, напротив, да потопи краснодарското управление. Там се бяха събрали върли мракобеси, знаете ли… Постара се, направи каквото можа, но тогава това се оказа недостатъчно. Макар и да прекратиха делото, беше въпреки старанията на Соснов. Ако щете, вярвайте, ако щете, недейте.

След като в сряда никой не извика Стукалов на разпит, съкилийниците му в следствения изолатор се шегуваха:

— Забравиха те, приятелче, край на славата. Сега ще си киснеш до процеса.

Съседите се отнасяха към Стукалов с уважение, до тях стигаха вестникарските съобщения за подвизите му. Сред няколкото души в неговата килия имаше рекетьори, финансисти и хулигани и между тях терористът беше екзотична личност.

Но в четвъртък отново го извикаха на разпит и съкилийниците отново почтително зашумяха. Рекетьорите и хулиганите му протегнаха длани и той плесна по всички поред.

— Много поздрави на гражданина началник — промърмори един прегрешил финансист и Стукалов му махна с ръка.

За него всяко повикване на разпит вече беше един вид излизане на сцената под аплодисментите на приветстващата го публика. Той вървеше уверено, доволен от себе си, без особено да вниква в същината на собственото си положение. Когато следователят Турецки се опита да го вразуми с предположението си за възможното му ликвидиране, той се изплаши само отначало. После се сети как разговаряха с него, преди да го пратят тук, за пачката пари, оставена на сигурно място, и страховете отпаднаха от само себе си. Знаеше, че е свързан със сериозна, солидна организация и вярваше, че те няма да го натопят.

Возеха го в специална бронирана кола, с ескорт, с голяма скорост и докато слушаше сирената, той за пореден път ликуваше вътрешно, съзнавайки собствената си значимост. Вълнуваше се като дете от всички тези срещи със солидни политически фигури, говореше с тях като равен и това компенсираше всички неудобства от пребиваването му в изолатора. Можеше спокойно да смята, че и в лагера славата ще му бъде щит и опора. От тези мисли животът ставаше по-весел.

Този път го докараха в градската прокуратура. Вече беше идвал тук при следователя Дяконов, но този път го викаха още веднъж за персонален разговор с прокурора на Москва. Вече се бяха срещали, прокурорът смяташе „Съда на Народната съвест“ за събрание на маразматици и търсеше възможност да започне преговори с тях. Със своята емоционалност и хитрост той предизвикваше у Стукалов само неприязън и затова предстоящата беседа бе тягостна за подследствения.

Два часа преди появата му в прокуратурата Феликс Захарович взе Нина от уговореното място и двамата тръгнаха да вършат работа. Нина беше спокойна както винаги и с това свръхестествено спокойствие преди най-отговорните дела тя внушаваше на Феликс Захарович почти суеверно възхищение.

— Днес е бенефисът ти — говореше Феликс Захарович, докато караше към центъра. — Всички прожектори ни осветяват, към нас е насочено напрегнатото внимание на всички критици, а ние пеем от галерията. — Той се изкиска.

— Надявам се, че си обмислил всичко — каза Нина.

— Абе аз съм го обмислил — каза Феликс. — Ама каква полза от мислите ми, ако нещо тръгне накриво. Познаваш ли тази пушка?

— Всички пушки са еднакви — отвърна Нина. — Стига да има мерник. Ако можеше малко да пострелям от нея, да свикна.

— Уви — каза Феликс, — вече няма време да свикваш. Но бъди спокойна, върху нея са работили специалисти, сложен й е мерник. Между другото, той е оптически, японски, с прояснени лещи, въпреки че не знам какво значи това.

— Куршумите?

— Съответно са изпилени както трябва. Но ти не се безпокой, това са само към двеста метра разстояние. За теб, все едно че е от упор.