Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Първото, което направи, след като прекрачи прага на жилището си, беше да включи компютъра. Извършвайки всички необходими операции, той получи телефона за деня на Контрольора и грабна телефонния апарат. Чуха се седем сигнала, след което автоматичният секретар произнесе обичайните си думи:

— Разговаряте с диспечер. Ако имате съобщение, кажете го след сигнала.

— Моля да бъде потвърдена информацията за тестова проверка — произнесе Феликс Захарович нервно и възбудено. — Моля да ми бъде обяснено какво става! Кого да слушам и на кого да вярвам?

И тогава за пръв път през цялата история на отчетите му телефонният секретар превключи на пряка връзка и дрезгав старчески глас произнесе:

— Стига паника, Феликс. Изпълнявай каквото ти е наредено.

— И по въпроса за агента ли? — попита Феликс Захарович, без да има време да се учуди на живия глас на Контрольора.

— По всички въпроси — отвърна Контрольорът. — Край.

Изтормозеният от разпити Стукалов бе оставен на мира за известно време, дори по телевизията не си спомняха името му така често, както преди. Реакцията от появата на „Съда на Народната съвест“ беше бурна, но отмина учудващо бързо, което не можеше да не ни радва. Въпреки това обстановката се нажежаваше и ние го усещахме доста явно. Всички разбираха, че настъпилото затишие предвещава скорошен взрив.

В сряда ми се обади Меркулов:

— Бързо при мен, отиваме на поредната конспиративна среща. Облекло ежедневно. На никого нито дума.

Веднага съобразих къде отиваме, но не го показах. Слязохме долу, качихме се в служебната му кола и потеглихме.

— Слушай, Костя — започнах аз, шокирайки с фамилиарността си младия шофьор. — Как мислиш, защо не ни оказват съпротива? Спомни си, преди направиш крачка към тях, и веднага започват всякакви гадости, а сега им висим на главата и те благодушно ни предават убийците.

— Вероятно работата е там, че действаме в техен интерес.

Аз се изкашлях.

— Извинявай. Би ли уточнил, мен ли подозираш в предателство или Грязнов?

— Никого не подозирам в предателство — каза Костя. — Тази операция съвсем не е от типа, с който си свикнал. Просто разсъждаваме шаблонно и те се възползват от това.

— Засега не особено — забелязах аз.

— Готвят нова акция, много добре знаеш — каза Меркулов. — Предаването на Стукалов беше само първата крачка.

— Това мога да го разбера — съгласих се аз. — По всяка вероятност следващата стъпка ще бъде отстраняването на Стукалов.

— Да — кимна Меркулов. — Естествено.

— Трудно ще е да го докопат в затвора — продължих да развивам идеята си. — Значи ще го докопат при местенията. Добре би било да се нареди усилване на бдителността.

— Генералният вече нареди — каза Меркулов. — Не си се сетил само ти. Но защо реши, че ще е трудно да го докопат в затвора?

Виновно свих рамене.

— Инерция в мисленето — извиних се аз. — Разбира се, в затвора също могат да имат свои хора. Само че ми се струва, че им трябва повече шум.

Меркулов се замисли.

— Вече всички ли го разпитаха? — запита той.

— Всички, които имаха тази възможност — казах аз. — Мислиш, че могат да го гръмнат в учрежденията на органите на реда? Рискът е голям.

— Кой знае какво са измислили — промърмори Меркулов. — Добре де, да не изпреварваме събитията. Отиваме при бившия заместник-министър на сигурността, когото гласят за висок чин във ФСК. Човекът се е занимавал с кадрите, можеш да си представиш колко знае.

— Разбира се, знае много, но ще ни го каже ли?

— Трябва — каза Меркулов. — С него стана авария, заработил си е един малък компромат и му трябват поддръжници.

Високият чин се срещна с нас в конспиративна квартира в района на метростанция „Авиомоторна“. Апартаментът не беше нищо особено, образец на типична сивота. След като още от самото начало обстановката силно не ми хареса, открих, че бюрото е точно същото като моето вкъщи.

Колкото до домакина, той беше приятен мъж на около четиридесет, чиято външност издаваше чиновника, но добродушен, непосредствен и гостоприемен. Настанявайки ни в кабинета, той се оплакваше, че квартирата е зле заредена и освен грузински чай няма други напитки. От чая предвидливо се отказахме, разположихме се в стандартните кресла и започнахме разговора.

— Дмитрий Сергеевич — обърна се към него Меркулов, — още отначало трябва да ви предупредя, че разследваното от нас дело не прави чест на Държавна сигурност. Не бих искал да ни смятате за врагове на службата ви.