Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Сега бих искал да повдигна въпроса за вътрешната дисциплина. Никога не съм оспорвал принципа на организация на нашето дело, въпреки че от началото му мина немалко време и някои корекции са просто необходими. Сега, когато възникват подозрения като току-що изказаното, настоявам за провеждането на разширено заседание на Съда с участието на всички контролиращи структури. Трябва да направим оценка на изминатия път и да направим необходимите поправки, ако се наложи.

Явно за повечето присъстващи това заявление не беше новина, но Феликс Захарович веднага почувства в каква насока ще бъдат евентуалните корекции.

— Не бихте ли уточнили, уважаеми Председателю, какво смятате да променяте?

— Разбира се, това не е тайна — отвърна той. — В настоящия момент сме прекалено зависими от настроенията на отделни членове на екипа. В частност, достатъчно е нашият уважаем Архивар да започне да прави фасони и веднага се лишаваме от информацията, необходима ни за придвижването на нещата. Казах го само като пример — хладно се усмихна той на Феликс Захарович.

— В това е смисълът на цялото начинание — отвърна Феликс Захарович. — Всички важни решения трябва да се приемат при пълното съгласие на всички членове от Управителния възел. Какво предлагате вие, волята на мнозинството ли?

— Ако не ви задоволява обикновеното мнозинство — каза Председателят, — можем да въведем принципа на квалифицираното мнозинство или нещо подобно. Но не може делото да зависи от някой отделен човек.

— Но точно в това е принципът на новия ред! — възкликна Феликс Захарович. — Странно, че едва сега започвате да го разбирате! Скъпи мои, в никакъв случай не трябва да се връщаме към прословутата колегиалност, тази система не се оправда. Главен субект на новото общество трябва да стане личността!

Никой не му възрази, но той не се почувства победител. Председателят направи дълга пауза и каза:

— Точно за това ще поговорим на разширеното заседание на колегията. Надявам се, предложението ни ще стигне до контролиращите структури.

Той произнесе последното с усмивка и по своята лекомисленост тази забележка вече излизаше извън рамките на официалното събрание. Заседанието на извънредната колегия бе завършено.

— Феликс Захарович! — извика го Председателят, когато всички тръгнаха към изхода. — Може ли за момент.

Феликс Захарович се спря, предчувствайки неприятен разговор. Когато всички излязоха, Председателят въздъхна и каза:

— Повярвайте ми, драги Архиварю, искрено уважавам опита ви и приноса ви към делото. Действително, по-голямата част от работата през първия етап беше проведена от вашите агенти и славата на вашия Бейби се превръща в значим фактор за цялата ни пропаганда. Не разбирам в какво ме подозирате.

Всичко звучеше много искрено, но Феликс Захарович знаеше колко струва тази искреност. Той премълча.

— Отначало ви изплаши преместването на Кислевски в първите редици — напомни Председателят. — Заподозряхте в това мой меркантилен интерес. Но сега, слагайки ръка на сърцето, можете ли да отречете, че именно тази акция рязко ни доближи до началото на втория етап?

— Не съм убеден, че това беше необходимо — измърмори Феликс Захарович.

— Сега още повече — продължи Председателят. — Струва ми се, че сте готов да ме обвините в отстраняването на Главния Контрольор, в опит за узурпация на властта!

Феликс Захарович почувства, че се изчервява. Точно така, Рогозин и Чернишов го бяха предали, без да им мигне окото.

— Представеното ми писмо известяваше за това — с труд произнесе той. — Бях длъжен да реагирам…

— При което не проявихте голям талант — язвително каза Председателят. — Но не искам да ви обвинявам в нищо. Искам да ви обясня. Прословутото оповестяване беше само проверка на вашата бдителност, тест за уточняване на готовността ви за действие. Главният Контрольор продължава да е на мястото си и няма нужда да бъде освобождаван. Обърнете внимание, бих могъл да използвам това недоразумение за голям скандал, нали ме смятате за представител на ненавистното ново поколение. Не искам да се възползвам от вашата слабост, надявам се да работя с вас и занапред. Вървете, Феликс Захарович, и си помислете по-спокойно за предложенията ми за разширената колегия.

Той дори не помнеше как е излязъл, като че ли го бяха извели. В главата му всичко се беше объркало, струваше му се, че всички наоколо му се смеят и го сочат с пръст. Закараха го вкъщи със същия мерцедес и той ясно чувстваше снизходителното презрение на шофьора.