Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Тогава ще започнат да вербуват убийци само измежду актьорите — усмихнах се аз. — Те ще ви изиграят какъвто и да е образ в екстремна ситуация.

— Това не е толкова лесно — измърмори Серьожа.

— Вижте какво се получава — оживено продължаваше Лара. — Номер първи, или Дюк. Възраст от трийсет до четирийсет…

— По-точно от трийсет и две до трийсет и седем — уточни Серьожа.

— Телосложение астенично.

— Какво е това? — попитах аз. — Питам за всеки случай, току-виж съм го засякъл в метрото.

— Общо взето, слаб — отвърна Лара, като не успя да сдържи усмивката си. — Има романтичен тип характер.

— Това е много съществено — забелязах иронично.

— Там има скала на характерите — неохотно измърмори Серьожа. — Води се романтик, но това не значи, че съчинява стихове или прави серенади под балкона на любимата си.

— Между другото Серьожа също минава за романтик — осведоми ме Лара. — В органите на реда, както и сред престъпниците има страшно много романтици.

Аз настръхнах.

— А мен проверявали ли сте ме?

— Че как иначе — радостно потвърди Лара. — Но вие не сте романтик, Александър Борисович. Вие сте интуитивист.

— Само не казвайте на жена ми — казах аз. — Какво още има у Дюк?

— Той е волеви, стегнат, съсредоточен. С добре развит инстинкт за цел. Но е разточителен, дружелюбен и сговорчив. Много е вероятно да обича да ходи на ресторант с приятели. Когато има пари — добави тя.

— Мисля, че има винаги — казах аз. — Нищо ли няма за отпечатъците от пръстите му?

— Не, това го няма — разсмя се Лара.

— Сега относно Бейби — каза Серьожа. — Лара, разказвай.

— Да, относно Бейби — кимна Лара. — Много интересна фигура, знаете ли. За него имаме най-много материали и най-малко резултати.

— А какъв е проблемът?

— Той е изключително потаен — каза Лара. — Имаш чувството, че работи под хипноза. Проявите му са двойствени — ту е страшно волеви, ту се отпуска до безволие.

— В какъв смисъл? — не разбрах аз.

— Ами например в случая с Маркарян — каза Лара. — Спомняте ли си, в решителния момент по стълбите е задрънчала някаква кофа.

— Аха — разбрах аз. — Тоест той се е отпуснал.

— Във всеки случай е привлякъл вниманието към себе си. Това не е доказателство за стегнатост.

— По този въпрос имам собствено мнение — каза Серьожа. — Това с кофата не е било случайно, така е създал отвличащ ефект.

— Но свидетелката го е видяла! — възкликна Лара. — А кой е виждал лицата на Дюк или пък на Доносника?

— Не мисля, че това е случайно — упорито каза Серьожа.

Лариса направи физиономия и каза:

— Смахнал се е по тоя Бейби.

— Как така? — стреснах се аз. — Как се е смахнал?

— Не говори глупости — измърмори Серьожа. — Не съм се смахнал. Но ви казвам — с Бейби има да си играем още много. Той далеч не е главорез с две гънки, това е необикновена личност.

— Той даже откри у него прояви на женственост — изсумтя Лара.

Тя ревнуваше Серьожа от Бейби! Какво ли не се случва из коридорите на прокуратурата.

— Продължавайте — покровителствено казах аз. — Всичко това е много интересно и важно. Възможно е да прославите името си в историята на криминалистиката.

По лицето на Серьожа пробяга слабо подобие на усмивка и разбрах, че той не се стреми към слава.

Феликс Захарович бе поканен на спешното закрито заседание на колегията на „Съда на Народната съвест“, както се казва, направо от улицата. Той се разхождаше близо до дома си, когато към него се приближи някаква жена и му предаде поканата за колегията под формата на поздравителна картичка от несъществуващия му племенник. Веднага го качиха в колата, ненавистният за Феликс Захарович мерцедес, който толкова лесно се помнеше от случайни свидетели, и след половин час го докараха до базата на Съда в района на Сребърните езера.

И поканата, и спешността още отначало не се харесаха на Феликс Захарович. На заседанието, освен съдиите, Председателя и Секретаря присъстваха и поканените експерти, ръководители на служби и отдели. Феликс Захарович си помисли, че за изтеклото време организацията стабилно е нараснала. Тук беше и генерал Чернишов и присъствието му никак не зарадва Феликс Захарович.

— Моля да бъда извинен от тези, които бяха поканени тук прекалено неочаквано — започна Председателят. — Предметът на днешната колегия е организацията на текущата акция, а също така и проблемите на вътрешния живот. Господин Секретар, докладвайте за разработения план на акцията.