Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Феликс Захарович паркира на известно разстояние от дома й, тръгна пеша и съвсем случайно я забеляза в градинката. Той видя купа вестници до нея, разбра как се чувства и мълчаливо седна до нея.

— Ти? — удиви се Нина.

— Защо появата ми те учудва? — запита Феликс.

— Нищо не разбирам — каза Нина. — Кой е тоя Доносник? Действително ли е работел за вас?

— Естествено. Всичко, което казва, е истина.

Тя се усмихна криво.

— И това за Бейби ли?

Феликс Захарович се разсмя.

— Нищо не знаят за тебе, затова и си измислят. Не съм му съставял аз текста на изказването. Нима това те безпокои?

— Просто се изплаших — призна Нина.

— Това е началото на втория етап — обясни Феликс. — Сега обезпечаваме гласността на съдопроизводството. — Той се изкиска.

— Искате да изплашите цялата страна ли? — попита Нина. — Защо?

— Не се безпокой, страната няма да се изплаши — каза Феликс. — Даже напротив. Очакваме активна подкрепа от населението.

Нина го погледна с учудване, тя никога не се беше замисляла какво цели всичко това.

— А какво трябва да правя аз в такъв случай?

— Свойта си работа — каза Феликс.

— Между другото, като спомена за моята работа — веднага се сети Нина. — Нали ми обеща да ми дадеш адреса на Люсин. Вторият етап започна, а къде е адресът?

— Първо работата, после удоволствието — каза Феликс. — Предвижда се участието ти в една свръхсложна операция. Трябва да ликвидираме Доносника.

Нина направо зяпна от учудване. Машинално посочвайки с пръст вестниците, тя попита:

— Този същия?

— Да — натъртено каза Феликс. — Този същия.

— Но нали той работи за вас?!

— Не е точно така — уклончиво отвърна Феликс. — При нас също не всичко е наред. Той работи за групата, която тръгна срещу течението.

Нина потресено поклати глава.

— Слушай, но това значи… Значи и мен някой ден…

— Точно там е работата — каза Феликс с въздишка. — Ако не ги изпреварим, те ще ни изпреварят. И теб, и мен, и още редица другари.

— В какво се навряхме? — попита Нина съкрушено.

— В политиката — каза Феликс. — Сега ни е необходима съсредоточеност и дисциплина.

Нина кимна и въздъхна продължително.

— Нямам къде да ходя — каза тя. — Прикована съм към теб като с вериги. Научи ли нещо за онези двамата?

— Търсим ги — каза Феликс и се усмихна. — Е, внучке, ще отидем ли в „Славянски базар“?

— Само пазар ми липсва сега — печално се усмихна Нина.

Феликс само се разсмя. Станаха и той я изпрати до входа на блока. Настроението му бе приповдигнато и той убедено говореше на Нина:

— Всичко ще преобърнем, мила. Ще ги накараме да се съобразяват с очевидното. Трябва само да се решим и да направим последната крачка.

— Нещо не мога да си представя как да се добера до Доносника — каза Нина. — Той сигурно е в Лефортово?

— В Бутирка — каза Феликс. — Но операцията ще протече на друго място. Не се притеснявай, този път всичко е организирано от фирмата, твоята работа е само да стреляш.

— Няма проблем — каза Нина. — Но след това ще ми дадеш адреса на Люсин?

— Разбира се — каза Феликс и се усмихна. — На момента!

Стукалов пееше като канарче. Сега той беше суперзвездата на руския престъпен свят, снимките му бяха във всички вестници, всички повтаряха думите му. Разпитваха го в московската криминална милиция, във федералната прокуратура, в московската градска и даже на „Лубянка“. От телевизията жадуваха да направят грандиозно шоу с негово участие, министрите коментираха появата му в обширни интервюта, депутатите свикаха закрито заседание на Върховния съвет, за да се запознаят с показанията на този мерзавец. Естествено, преди всичко ги интересуваше списъкът на лицата, осъдени от „Съда на Народната съвест“, това беше главната тема на деня и дори гледаните телевизионни предавания с популярни водещи бяха пълни с измислици на тази тема. Например поканиха десетина млади бизнесмени и се поинтересуваха от мнението им за съществуването на „Съда на Народната съвест“. Бизнесмените бяха уверени, че това е провокационна проява на „бившите“, говореха за грандиозната полза, която обществото има от тях, но изглеждаха много жалко.

През тези дни се виждах с героя на деня по-често от другите, защото се оказах водещ следовател по делото му. Познати ми се обаждаха, за да разберат дали и те не са включени в този прословут списък, но Доносника не спомена нито едно име. Дори майка ми беше убедена, че бившият ми пастрок, безсъвестният гешефтар Паша Сатин, е осъден от СНС, и ме умоляваше да го предупредя за опасността. Тя не знаеше, че самият Паша ми звънеше всяка вечер, макар да помнеше, че раздялата ни не предполага възобновяване на отношенията. Заедно с много други новобогаташи Паша се готвеше да се скатае някъде из топлия Запад и аз му пожелах приятно пътуване.