Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Той направо започна да нервничи.

— Защо ме плашите? Аз идвам при вас с открита душа…

— И душата ти не е открита — възразих, — и изобщо нямам желание да те плаша. Но при такова положение на нещата от теб трябва да се отърват именно грижливите ти господари.

— От какъв зор? — не разбираше Стукалов. — Вече казах всичко, което знаех, а за тях няма никаква вреда!

— Там е работата я — казах аз. — Ако ще продължават започнатата игра, трябва да се проявят ярко и еднозначно. „Съдът на Народната съвест“ е непримирим към отстъпниците. Схващаш ли?

Той видимо разбра и се изплаши, но направи усилие над себе си и се усмихна.

— Какви страхотии разказвате, гражданино следовател! Чак тръпки ме побиха. Но това не е вярно и вие го знаете. Измисляте си.

— Добре де, не се плаши — казах аз. — Ще те охраняваме, Стукалов. Сега си като примадона в гостуваща опера, дори и да изпееш фалшив тон, пак аплодираме. Няма как.

Ако някой искрено ме подкрепяше по този въпрос, това беше Меркулов. От самото начало на цялата суматоха той усещаше в нея предимно пропагандно звучене и страстно негодуваше, като гледаше развоя на събитията в пресата и телевизията. Донесох му вестник с цветна снимка, на която някакъв тип с маска се целеше в обектива с автомат, а текстът гласеше: „Бейби стреля във вас!“

— Прекрасно — произнесе той през зъби. — Веднага ни олекна.

— Между другото ние самите им помагаме — забелязах аз. — Ти си може би единственият заместник-генерален, който не е разпитвал лично Стукалов. Разпитваха го всички, включително и самият главен прокурор.

— Представях си пробива им в пресата — каза Костя, — но дори и аз не можех да си въобразя такова нещо!

Той раздразнено хвърли вестника ми с портрета на Бейби на масата.

— Вече се доближавам към него — казах аз. — Той се е позамислил. Наистина, откъде би могъл редови изпълнител да знае за Бейби, за Дюк?

— Имай предвид, може да са го изкарали и без преки инструкции — предложи Меркулов.

— Надали. Всичко беше пресметнато прекалено точно. Пресата, телевизията, самопризнанията. Чувстваше се прекалено уверен.

— Да, може би — съгласи се Меркулов. — Най-учудващото е, че всичко това можеше лесно да се предвиди. Можех да ти начертая целия план на това доброволно предаване още една седмица преди да се появи. Те дори не си правят труда да измислят оригинални начини на въздействие!

— Какво толкова те тормози? — не разбрах аз.

— Не искат да ме разберат — измърмори Меркулов. — Изложих съображенията си на генералния, а той само се подсмиваше. Какво да се прави, не мога да се позова на нашия старец от Върховния съвет.

— Между другото — забелязах — не считаш ли за необходимо да го разпиташ като свидетел?

Той ме погледна насмешливо.

— Какъв свидетел, Саша? Мислиш, че ще каже нещо?

— На чия страна е той в крайна сметка? — попитах аз.

— На своя — каза Меркулов. — Надявам се, не сте зациклили само на показанията на Доносника? Как върви разработката на останалите направления?

Доложих. Продължаваха да издирват лейтенант Сорокин по всички възможни варианти. Разбира се, ако той и досега си оставаше в Карабах или ако нещо му се беше случило там, търсенията ни имаха малко шансове за успех. Но в главна насока на разследването ни се превърна следата на ФСК. Търсехме подстъпи към тази организация.

— Не трябва да се усложняват нещата — каза Меркулов. — Ще се опитам да се свържа с ръководството. Сега при целия този шум няма да посмеят да ни откажат.

Оставих го раздразнен, но настроен делово и се върнах при моите компютърни спецове, които активно се занимаваха с проверката на показанията на Стукалов, пресявайки ги през ситото на своите цифри. Потвърдиха тази част от показанията му, която се отнасяше за изброените от него убийства. Действително, според техните изчисления, всички тези хора бяха убити от един изпълнител, а и параметрите на психологическия портрет на Алексей Стукалов съвпадаха с изводите им. Дори се опитаха по признаците на убийствата да ми нарисуват психологически портрет и на тримата убийци. Аз се отнасях към това като към игра на големи деца.

— Напразно се съмнявате, Александър Борисович — укори ме Лара. — Наклонностите на човек се проявяват много ярко в такава екстремна ситуация, като извършването на убийство. Дори смятаме да разработим таблица с шаблоните на поведение на престъпниците, по която ще може да се определят виновните като по отпечатъците от пръстите!