Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Прекрасно — каза Председателят. — Има ли още някой сред присъстващите, който би желал да изкаже протест относно ликвидацията на агентите?

Отначало последва дълго мълчание.

— Има — каза генерал Чернишов. — Аз съм против.

Феликс Захарович сдържано си пое дъх.

— Вашите аргументи, господин Разпоредител? — невъзмутимо запита Председателят.

Феликс Захарович направо потръпна. Постът на Разпоредител по-рано принадлежеше на друг човек, когото той смяташе ако не за свой привърженик, то поне за съчувстващ, и прехвърлянето на това място на генерал Чернишов, човек от кадровия резерв, представляваше значително повишение. Такова повишение трябваше да бъде заслужено. С какво ли го беше заслужил?

— Добре разбирам господин Архиваря — каза генералът. — Бил съм на война и знам какво значи да губиш бойците си. Аз също не мога да разбера необходимостта от тази ликвидация.

— Помислете си за кого говорите — каза Секретарят. — Това са наемни убийци, за работата си те получаваха пари! Може ли да ги сравнявате с бойци?

— Тези хора изпълняваха вашите заповеди — напомни Чернишов.

— Не става дума за наказание — намеси се Председателят. — Става дума за целесъобразното продължаване на проекта. Ще напомня, че в него се предвиждаше през първия етап да бъдат извършени редица терористични актове чрез наемници, за да можем на втория етап да преминем към организирането на масов терор. За решаването на задачите от втория етап са необходими специални психологически предпоставки. Съществена предпоставка е смъртта на героите на народната съпротива. Те трябва да загинат като бойци на народния фронт.

Генерал Чернишов кимна.

— Да, това променя нещата. Но бих искал да уточня: парите, които са спечелили тези хора, си остават за тях, нали?

— Безусловно — с готовност потвърди Секретарят. — Нещо повече, запланувани са значителни премии за наследниците. Просто не успях да го кажа.

— Моят агент няма наследници — каза Феликс Захарович.

— Но той е в правото си да се разпореди с парите си както пожелае — възрази Секретарят. — Исках да кажа, че тук няма съображения за материална изгода.

— Не искам да поставям въпроса за гласуване — каза Председателят. — Преди всичко заради очевидния резултат. Господин Архивар, продължавате ли да държите на протеста си?

Феликс Захарович си замълча.

— За кога е насрочена акцията? — попита някой от съдиите.

— За четвъртък. Подследственият ще бъде на разпит при градския прокурор. Друг такъв случай може да не изникне.

— Господин Архиварят трябва да ни даде ясни гаранции за участието на неговия агент — заяви Председателят.

— Феликс Захарович — обърна се към него Чернишов. — Познавам ви като човек на дълга. Можете ли да ни дадете такава гаранция?

Феликс Захарович въздъхна тежко и отвърна през зъби:

— Да. Той ще бъде там.

— Това е — каза Председателят. — Можем да считаме този въпрос за изчерпан.

— Така ще бъдат убити Бейби и Доносника — каза Феликс Захарович. — Бих искал да знам какво ще стане с Дюк.

Председателят се усмихна.

— Трябва да оставим нещо и за органите на реда, нали? Не се безпокойте, Дюк ще бъде ликвидиран сред голяма навалица. Тази операция вече е разработена детайлно, но тя не ни интересува днес.

— Ще позволите ли да преминем към детайлите? — попита Секретарят.

— Да, ако обичате — кимна Председателят.

Започна излагането на детайлите, изучаването на плана на помещението на Московската градска прокуратура, местоположението на кабинета на прокурора на Москва, където се предвиждаше да бъде заведен Доносника, местонахождението на агента. Разработваха се подробностите на проникването в сградата на прокуратурата с фалшив пропуск, а също така и начините да бъде предадено оръжието. Начинът беше азбучен — чрез казанчето в тоалетната.

— Явно разработилите тази операция си падат по филма „Кръстникът“ — с усмивка забеляза Председателят по този повод.

По-нататък се посочваше, че ликвидацията на агента е поверена на човек от вътрешната милиционерска охрана на прокуратурата, който в момента на акцията ще се окаже недалеч от агента. Авторите на плана настояваха за широко оповестяване на публиката и предлагаха в това време да бъдат поканени представителите на пресата под някакъв благовиден предлог. Феликс Захарович слушаше внимателно и мислеше как да се измъкне от всичко това.

Когато най-после приключиха с операцията, Председателят предаде на Феликс Захарович необходимите документи за предварителната подготовка на агента и произнесе: