Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Въпреки спокойното начало на заседанието Феликс Захарович почувства, че нещо не е наред. Прословутите „проблеми на вътрешния живот“ можеха да засегнат непосредствено него. Генерал Чернишов, даже и при всичко хубаво, което се знаеше за него, можеше спокойно да си спомни за интереса, който клати феса. Авантюрата под ръководството на никого непредставляващия Феликс Захарович може би обещаваше известни дивиденти в бъдеще, но изискваше големи усилия. Предаването му даваше по-малко, но веднага и без главоболия. Осъзнавайки това, Феликс Захарович се почувства бездарен организатор.

— От всички обекти, по които разкарват сега Доносника, най-подходящо е помещението на Московската прокуратура — говореше Секретарят, някога безславен партиен функционер, успял да се мерне в качеството на реформатор на ненужната комунистическа партия в зората на перестройката. — Нашият агент трябва да проникне в сградата на прокуратурата, което не изглежда много сложно. Пак там на уговореното място ще бъде доставено оръжие. Доносника ще бъде убит, докато върви по коридора, набелязано е дори местонахождението на агента. Смятаме, че този агент трябва да бъде Бейби.

— Какво ще кажете за това, господин Архивар? — попита Председателят.

Прякорът Архиваря му измисли още Синюхин и на Феликс Захарович той винаги му се струваше нелеп и лекомислен. Сега, в такъв напрегнат момент, прозвуча като оскърбление. Феликс Захарович продължително въздъхна.

— За пръв път разработваме акция — каза той. — Това, доколкото разбирам, е направлението на новата политика на ръководството, но бих искал да се убедя в нейната целесъобразност. Преди определяхме местата на най-голяма уязвимост на клиентите, а агентите сами планираха действията си.

— Какво ви безпокои? — хладно попита Председателят. — Започваме втория етап на проекта и се появяват много нови детайли. Би трябвало да го знаете не по-зле от мен.

— Действително го знам не по-зле от вас — с достойнство отбеляза Феликс Захарович. — Но ме смущава умозрителността на този подход. Нито ние, нито уважаемият Секретар можем да се похвалим с опит в разработката на практически акции, а ни предстои начинание, доколкото разбирам, с изключителна важност. Странно е, че всичко се решава толкова набързо и повърхностно.

— Уверявам ви — каза Секретарят, — че разработката беше проведена достатъчно сериозно и в нея участваха професионалисти. Можете ли да определите недостатъците на нашата схема?

— Смущава ме изборът на мястото — каза Феликс Захарович. — Оттеглянето от мястото на акцията ще е прекалено трудно.

Секретарят се подсмихна и отвърна:

— Няма да му се наложи да се оттегля, Феликс Захарович. Вашият агент ще бъде убит, след като изпълни всичко.

Феликс Захарович предвиждаше такъв обрат и затова се сдържа.

— Така ли да му обясня?

— Тъй като вие отговаряте за работата на вашия агент — каза Секретарят, — вие ще сте този, който ще му обясни. Не мисля, че трябва да знае наистина всичко. Как ще го настройвате относно оттеглянето, си е ваш проблем.

Това беше открито предизвикателство и Феликс Захарович чак поклати глава от възмущение, но не успя да каже нищо, защото се намеси Председателят:

— Тъй като тази тема е толкова важна за нашия Архивар, нека се спрем по-подробно на нея. Доколкото ми е известно, вие сте изказали протест относно плановете за ликвидация на агентите от първия етап.

— Намирам това за безнравствено — развълнувано заяви Феликс Захарович.

Присъстващите зашумяха, пред очите им започваше скандал.

— Нима това не влиза в плана „Народна воля“? — запита един от съдиите.

— Не съм убеден — заяви Феликс Захарович. — Даже ми се струва, че основните положения на плана започват да се подправят грубо в угода на нечии лични интереси.

— Чии? — попита Председателят сред пълното мълчание на останалите.

— Вероятно вашите, господин Председател — каза Феликс Захарович.

— Знаете, че цялата ни работа е под контрол — напомни Председателят. — Ако си позволя и най-малкото отклонение от колегиалните решения, бързо ще ме поставят на място.

Разбира се, той го подмамваше, канеше го да огласи обвиненията си. Феликс Захарович го усети и не продължи.

— Отношенията ви с агента са някак странни — забеляза някой от ръководителите на службите. — Да не би случайно да ви е роднина?

— Протестирам! — заяви Феликс Захарович. — Отношението ми към моя агент напълно се съгласува с устава, длъжен съм да се грижа за неговата безопасност. Това людоедско положение за ликвидацията на агентите е в разрез с целите на нашето общо дело.