Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Не е така — поклати глава Феликс Захарович. — Не може да е така! Всички опити за умозрителен подход към политическия живот на обществото се провалиха! Човешкият фактор е непреодолим!

Рогозин въздъхна сдържано и попита:

— Какво искахте от мен?

— Предполагах — проговори Ферикс Захарович, — че във ваше лице ще намеря съмишленик. Съжалявам, че съм сбъркал.

Той понечи да излезе, но Рогозин го спря.

— Почакайте. Изказах разочарованието си от невъзможната искреност. Аз също смятах перестройката за грандиозен експеримент, целящ да измени същността на нашата страна. Но когато на власт дойдоха тези гадове…

Феликс Захарович унило изсумтя.

— Между другото тези гадове, както ги наричате вие, са рожби на стихийния процес. Именно те представляват истинската същност на нашето общество.

— Но не и лично мен — отговори Рогозин.

— Най-малко смятам да споря за политически пристрастия — каза Феликс Захарович. — Но във ваше лице се опитвах да намеря поддръжник на нашата конспиративна демокрация. Организацията е заплашена от диктатура и се надявах, че ще ми помогнете да окажа съпротива.

— Конкретно какво очаквате от мен?

— Главният Контрольор — каза Феликс Захарович, — човекът, от чието решение зависи финансирането на проекта, в момента няма възможност да изпълнява задълженията си.

— Арестуван ли е? — попита Рогозин.

— Може и така да се каже — отвърна Феликс Захарович. — Няма нужда да ви обяснявам за какви финанси става дума.

— Така е — промърмори Рогозин. — И кой го е хванал?

— Колкото и да е печално, представителите на новото поколение — каза Феликс Захарович. — Тези, на които толкова разчитахме. Бързат, не искат да се подчиняват на положенията на проекта. Надяват се да дойдат на власт и така да погребат цялото начинание.

— Какво можем да направим? — попита Рогозин.

— Вероятно трябва да се намесим — каза Феликс Захарович. — Има нужда от решителни хора.

— Колкото до това, разполагаме с предостатъчно — каза Рогозин. — Значи предлагате вътрешен преврат?

— Да — каза Феликс Захарович.

Рогозин помълча, стиснал с ръце волана.

— Не съм упълномощен да говоря от името на генерал Чернишов — каза той накрая, — но искам да ви уверя, че с вас разсъждаваме еднакво. Вашата конспиративна демокрация е изключително благоприятна за извършването на преврати — добави той не без ехидство.

— За съжаление — съгласи се Феликс Захарович. — Но това е само на първия етап.

— Ще поговоря с генерала — каза Рогозин — и ще се свържем с вас.

— Още нещо — сети се Феликс Захарович. — Започнаха мероприятията от втория етап. Не трябва да отказвате участие в тях.

Рогозин почти незабележимо се усмихна.

— Естествено. Имате ли други предложения?

— Не, и това е достатъчно — каза Феликс Захарович. — Начинанието, с което се захващаме, трябва да е старателно подготвено.

— Съгласен съм с вас — откликна Рогозин.

Феликс Захарович се опита да каже още някаква баналност, но в крайна сметка се сконфузи и се сбогува с Рогозин много сухо. За първи път през живота си се захващаше със сериозна операция по своя собствена инициатива и се вълнуваше като дете.

Почака, докато колата на Рогозин се отдалечи, направи обратен завой и пое към Москва. Сега, чувствайки се лидер на значителен процес, той усети настойчивата нужда от общуване с близък човек, с когото не се налага да премисля всяка дума и да се безпокои за последствията от своята откровеност. Искаше да се види с Нина.

Нина, която рядко се интересуваше от вестниците, беше шокирана, когато видя по телевизията изявлението на Стукалов в редакцията на „Свободен вестник“, а като сензация го излъчваха направо от записа на обикновена касета. На сутринта тя побърза да се отбие до будката за вестници, купи си последния брой на „Свободен вестник“, в който вече имаше коментари към сензацията, не се задоволи с това и накупи още различни издания, където тази новина се обсъждаше разгорещено, и седна на една пейка в градинката до блока, за да прочете всичко. Самата постъпка на Стукалов искрено я възмущаваше, но това, което разказваше, очевидната му лъжа за познанството му с Бейби — тоест с нея самата! — описанието на „неговите“ особено зверски навици, направо я шокираха. Не можеше да разбере действително ли така е замислено от ръководителите на проекта, или това е вдъхновена импровизация на самия Доносник. При всички положения — сега го разбираше особено ясно — от този момент нататък за нея започваше нов живот. Сега беше „кървавият Бейби“, садист и човекомразец. Да се смееш ли, да плачеш ли.