Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Бих предпочел бира — отвърна той.

— И бира — добави редакторът в селектора.

Буквално след пет минути целият екип се събра в залата, използвана в редакцията за съвещания, и гостът се появи, придружен от главния редактор. Те седнаха в креслата на подиума и редакторът започна:

— Започваме нашата пресконференция за кореспондентите на един вестник. — Той се усмихваше. — Този младеж е готов да се предаде, за да разкаже за серия убийства в Москва и областта. Той е само един от група изпълнители. Последното дело на тази група е убийството на депутата Кислевски.

Хората зашумяха, фотографите защракаха със светкавиците. Телеоператорът Дима започна да снима с любителска камера.

— Казвам се Алексей Стукалов — започна гостът на редакцията. — В някои кръгове съм известен под прякора Доносника 7 7 На руски Стукач. — Б.пр. . Виждате, прякорът не е особено авторитетен, но не съм си го избирал аз. Но ето че реших да реализирам прякора си на дело.

Репортерите се засмяха дружно, оценявайки шегата.

— Да — продължи Доносника, — реших да се предам, защото това, което се готви сега, излиза извън рамките на професията ми. Моля, обърнете внимание, аз не отричам, че съм професионален убиец. На моята съвест лежат убийствата на мафиота Колцов на вилата в Баковка, на рекетьора Туза в Кунцево, на гангстера Витя Никитин, по прякор Булдога, и накрая на чейнджаджията Кручер.

— Обърнете внимание, ние реагирахме на всяко от тях — отбеляза редакторът.

— Започнахме като група съмишленици — продължаваше Доносника. — Служехме в ОМОН 8 8 Отряди на милицията с особено предназначение. — Б.пр. , постоянно се сблъсквахме с престъпни елементи и представете си какво ни беше, когато, след като с риск за живота задържим някоя банда, всички скоро се оказват на свобода и продължават дейността си. Ние смятахме, че това е несправедливо.

— Кои „ние“? — попита някой от залата.

— Група съмишленици — каза Стукалов. — После уволниха от ОМОН някои от нас, при това без видима причина, заради особеното ни старание в борбата с престъпниците. Тогава именно се появи „Съдът на Народната съвест“. Разбира се, името може би изглежда прекалено гръмко — той се усмихна виновно, — но смятахме, че изразяваме интересите на народа.

— Кой заседава в Съда? — чу се още един въпрос.

— Хубав въпрос — отбеляза Стукалов. — Защото после се оказа, че над нашата група съмишленици е изникнал цял отбор аналитици, стратези и тактици. Използвайки връзките си в органите на реда, започвахме да определяме престъпните елементи и след решението на колегията на Съда изпълнявахме присъдите.

— Убеден съм, че в ръководството на Народния съд има червени — скочи някакъв чевръст юноша.

Стукалов кимна.

— Естествено, ръководството е пълно с бивши — каза той. — Ветерани от вътрешните работи, КГБ и армейски чинове. Но системата за конспирация, разработена много разумно още в началото, не спомагаше за хоризонталните връзки. — Той изсумтя. — Май така се наричат? Не мога да назова никой от тези, които ни ръководеха. Познавах само своя шеф, който ми определяше целта, снабдяваше ме с оръжие, снаряжение и пари.

— Тогава откъде знаете за ръководството?

— Забравяте, че бях вътре още от самото начало — каза Стукалов, — когато скърцахме със зъби и си набелязвахме цели. Всичко това се създаваше пред мен. Преследвахме благородна цел — да въведем ред чрез бърз народен съд. Но идеята се превърна в нова номенклатура. Именно затова съм тук. Не защото смятам, че съм виновен за нещо.

Той особено изгледа залата, като че ли се прицелваше, и много от присъстващите изтръпнаха.

— Колко общо са осъдените?

— Известно ми е за седемнайсет акции — каза Стукалов.

Някои в залата подсвирнаха, други изохкаха.

— И знаете кой е убил Кислевски?

— Да, разбира се.

— И кой?

Той направи пауза, усмихвайки се леко.

— Мой приятел, омоновец по прякор Бейби. Не му знам името, но го познавам по физиономия. Той е най-жестокият от изпълнителите, но и най-големият професионалист. Мисля, че е минал през Афганистан. Сваля клиентите с един изстрел.

— Колко общо са изпълнителите?

— Ще се учудите, но сме само трима. Аз, Бейби и Дюк. Дюк очисти Клементиев, спомняте ли си?

— Значи сте готов да предадете приятелите си? Защо?

Стукалов направи гримаса и изсумтя.

— Не смятам да предавам приятелите си — каза той. — Всичко, което знам за тях, са прякорите им. Не знам нито имената, нито адресите. Дойдох тук, защото сме на прага на нов етап в дейността на Съда. Те вече имат десетки нови изпълнители, осъдени са стотици хора. Готови са да започнат истинска война срещу престъпността. И се питам: а по какво всъщност се различаваме от същите тези престъпници? И не мога да си отговоря. Разбира се, по-правилно би било да изчезна нанякъде, изкарах нелоши пари с тези поръчки, но се страхувам от преследването им. Реших да се предам и поне с нещо да помогна на органите да спрат тази страшна машина.