Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Феликс Захарович не отговори.

— Накратко, след излизането на Доносника се предвижда многоходова комбинация. Твоят Бейби ще убие Доносника като изменник, а Дюк трябва да очисти Бейби. Сега можеш да кажеш кой е твоят Бейби — усмихна се криво Ваня.

— Това винаги те е интересувало повече, отколкото трябва — сърдито каза Феликс Захарович.

— Много просто, любопитен съм — разсмя се Ваня. — Нали познавам и Доносника, и Дюк. С Дюк даже работихме заедно в Япония. Жалко, добро момче е.

— Какво ще стане с тях?

— Все ще стане нещо — каза Ваня. — Та откъде се появи твоят Бейби, дядка? Заинтригува всички с твоите тайни.

Феликс Захарович въздъхна тежко и произнесе:

— Не съм съгласен!

Ваня се обърна към него без интерес и отегчено попита:

— С какво не си съгласен?

— С ликвидацията. Не вярвам, че това е планирано от Егор. Подозирам, че тълкувателите започват своя собствена игра.

Ваня мълчаливо му подаде чадъра и Феликс Захарович го пое за дръжката. Ваня измъкна пакет цигари, пъхна една в устата си и я запали.

— Значи не си съгласен, а?

— Да. Настоявам да се провери този пункт.

— А какво толкова те вълнува в това решение?

— Отношението към хората — развълнувано каза Феликс Захарович. — Ако започнем да убиваме своите, кой ще ни повярва?

Ваня се усмихна широко, но далеч не и искрено.

— А кой ме плашеше наскоро с всеобщи междуособици в края на втория етап, а? Нима разправата с изпълнителя няма да позволи това да бъде избягнато?

Феликс Захарович поклати глава и нищо не отговори.

— Именно — каза Ваня. — Когато на мен ми е зле, планът е такъв, нали? А когато на теб ти е зле, това е въпреки плана?

— Кога ти е било зле на тебе? — навъсено попита Феликс Захарович.

Ваня изстреля цигарата си и каза:

— Винаги ми е зле, старче. Вече ми се повръща от всичките ви планове и операции. Чувствам, че не всички ще доживеем до третия етап.

— Това е невъзможно — каза Феликс Захарович. — Стихията си е стихия, но процесът трябва да бъде стимулиран, пришпорван и контролиран.

— Да, но не от нас. Ние сме белязаните, ние сме „червената капела“, от нас се отвръща целият цивилизован свят! В това дело ние сме само фитили, ще изгорим и ще изтлеем. Други ще взривяват света.

— Да — въздъхна Феликс Захарович. — Представям си колко ти е тежко с тези мисли. Само да не ти щукне да дигаш гири, Ваня.

— Иначе какво ще стане? — мрачно попита той.

— Ще те хванат — просто отговори Феликс Захарович. — Ти знаеш по-добре от мен как става.

— А ти? — попита Ваня. — Ще вървиш до края, така ли?

Феликс Захарович се усмихна печално, когато погледът му попадна върху надгробния паметник до тях.

— Краят ми не е чак толкова далече — каза той. — Значи няма да вървя чак толкова.

Ваня направи гримаса и измърмори:

— Поколение от камикадзе… Ще ми дадеш ли ключа или не?

— Ще го предоставя на колегията на Съда — каза Феликс Захарович. — Бих искал да се убедя, че правилно изпълняваме плана на Егор.

— Това се нарича демарш — каза Ваня.

— Ти знаеш по-добре — сви рамене Феликс.

— Но ще те подкрепя — обеща Ваня. — Не знам защо дигаш пара, но ми се иска да видя предела на тяхната съпротивляемост.

— Благодаря — кимна Феликс Захарович.

Те се сбогуваха и Феликс Захарович си тръгна пръв. Той вървеше и не забелязваше нито дъжда, нито локвите в краката си, нито учудването на хората, които го гледаха. Белите му коси бяха мокри, в яката на шлифера му се стичаше вода и затова никой не забелязваше, че по каменното му лице текат сълзи. Всичко беше приписано на дъжда.

Впрочем, когато се прибра вкъщи, той си напари краката, пи аспирин и дори удари една чашка водка. Сега имаше за какво да живее и не трябваше да бърза да се оттегля, даже и да се рушаха основите.

Той отново търсеше номера на телефона по компютърния код и когато телефонният секретар привично се обади: „Говори диспечерът. Ако имате съобщение, кажете го след сигнала“ — Феликс Захарович произнесе:

— Говори Франта. Спешно се нуждая от личен контакт.

И затвори с трепереща ръка.

Денят продължаваше обичайния си ход. Лек обяд, вестниците, следобедна почивка. Той дори дремна на дивана в кабинета, като се зави с покривката. След три мина домашната помощничка, приготви обяд от полуфабрикати, взе бельото за пране и се поинтересува относно надбавка към заплатата. Феликс Захарович, макар че прямотата й му направи неприятно впечатление, обеща да направи нещо.

— Сам разбирате — каза домашната помощничка, — човек не може да догони цените.