Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Коля нищо не разбираше от компютри — каза Нина. — Това е някаква грешка.

— Може да е взел дискетата дори и без да разбира нищо — каза Феликс. — За това не се иска много ум.

— А какво толкова важно може да е било записано на нея?

— Е, това засега никой не знае — каза Феликс. — Мислех, че ще можеш да ни обясниш.

Нина поклати глава.

— Това е недоразумение — каза тя. — Ако в Коля имаше такава плоча, той щеше да ми каже.

— Добре — каза Феликс. — Щом не знаеш, не знаеш. Излезе нещо друго. Онези оперативници са намерили твоя Люсин.

Сърцето на Нина веднага заби ускорено.

— Къде?

— Чакай — пресече я Феликс. — Дай да поговорим спокойно. Вече е ясно, че нито Люсин, нито Райзман, нито Маркарян са имали нищо общо с делото. Щърбавия — да… Може би и Вълкодава. Но основната работа са изпълнили тези двама неизвестни. Може би стига толкова кръв, Нина?

Нина трескаво въздъхна.

— Вече ти обясних — каза тя. — Тези хора един вид са попаднали под колелата на влака. В нищо не ги обвинявам, разбираш ли? Но те трябва да умрат. Когато на хлъзгавия асфалт шофьор сгази дете, той също не е кой знае колко виновен.

— Него никой не го и убива.

— А трябва — каза Нина. — Смъртта си е смърт. Ако искаш, това е древното право на кръвно отмъщение. Моят Коля, моите деца няма да се успокоят, докато не умре и последният от убийците им.

— Никога не съм могъл да го разбера — проговори Феликс.

— Разбирам, че може би самите те не са убивали — съгласи се Нина. — Но са могли, били са длъжни да спрат убийците! А не са направили нищо! И ти искаш да ги оправдаеш?

— Не, не искам — каза Феликс. — Съгласен съм, това е твое право. Но засега няма да ти кажа адреса на Люсин.

— Феликс! — възкликна Нина. — С теб имаме свещен договор! Убивала съм хора, които са още по-малко виновни пред мен!

— Не съм казал, че никога няма да ти го кажа — поправи се Феликс. — Ще научиш всичко, но малко по-късно. Не мога да съм сигурен за самоконтрола ти, а сега едно ново убийство е съвсем ненавреме. Твоят „Макаров“ е прекалено добре познат на оперативниците.

— А какво толкова се замисля сега? — попита Нина. — Защо после може, а сега не?

— Защото започва вторият етап — каза Феликс. — Това събитие е прекалено важно, за да се рискува за дреболии. Дай ми време, и ще си получиш Люсин топъл-топъл.

— Аз имам ли роля в този втори етап? — попита Нина.

— Разбира се — усмихна се Феликс. — Закъде сме без теб?

— Чакам — каза Нина.

Като че ли старецът не беше казал нищо особено, даже не посочи адреса, но срещата веднага промени настроението й и тя вървеше към метрото, усмихвайки се вътрешно. Странно, защото времето не предразполагаше към усмивки.

Феликс изчака определеното според инструкцията време и побърза към южния вход, където беше паркирана колата му. Всички днешни срещи бяха планирани предварително, но нима можеше да бъде предвидено това мокро време, при което дори обичайната средна скорост е рискована. Както и да се стараеше, все пак закъсня за срещата на Востряковското гробище.

На пейката до гроба на Синюхин седеше пълен мъж и държеше огромен чадър. Отстрани човек можеше да си помисли, че той преживява много дълбока скръб, така че дори не забелязва отвратителното време. Всъщност той забелязваше всичко, но не бързаше да показва чувствата си. Това не му беше привично.

— Извинявай, Ваня, измъчих се по пътя — каза Феликс Захарович, протягайки му ръка. — Как си? Нещо не забелязах твоите ангели-хранители.

— Сега ги лишавам от премия всеки път, когато някой клиент ги забележи — каза Ваня. — Как е настроението?

— В унисон с времето — каза Феликс Захарович. — Какво се чува за колегията?

— Засега няма сигнал за свикване — меланхолично каза Ваня. — Всички се радвате, а мен този втори етап ме плаши. Кой знае, ами ако изведнъж и аз се окажа в списъка?

— Трябваше да ми донесеш инструкциите — напомни Феликс Захарович.

— Инструкциите не са много — каза Ваня. — Във връзка с началото на втория етап е набелязана ликвидацията на всички изпълнители. Трябва да се отървеш от твоя Бейби.

Феликс Захарович почувства, че краката му изстиват. Досега не го чувстваше, въпреки че имаше всички основания, а сега изведнъж го почувства.

— Не разбирам защо — объркано произнесе той. — Това са проверени кадри…

— Не разбираш ли? — криво се усмихна Ваня. — А това са идеите на твоя Егор. Вторият етап предполага активизация на стихийността, а вашите изпълнители бяха само послушни роботи. Те нямат място в новата схема.