Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Началниците бойко се отчитаха, изброявайки поразяващи въображението цифри на проведените следствени мероприятия, но и депутатите не бяха вчерашни, извикаха следователите и ми се наложи да им разказвам за обема и направлението на работата. Както разбрах, членовете на тази комисия бяха по правило юристи, предимно бивши сътрудници на органите, така че нямаше смисъл да ги баламосваме. В изказването си Шура Романова ме подкрепи, а контраразузнавачите, които провеждаха собствено разследване, ни допълниха с обширен доклад за престъпната дейност на покойния депутат. В това отношение дори се престараха, защото предизвикаха у депутатите обратната реакция.

— Може да е бил изчадие на ада — каза председателят на комисията Соснов, — но това не го лишава от правото да бъде защитен от нашите органи на реда, които не успяха да предотвратят смъртта на един депутат.

С две думи, направиха ни на нищо, откриха в работата ни и немарливост, и злоупотреби, и даже непрофесионализъм. Особено злобееше един от членовете на комисията, известен с това, че е бил уволнен заради организирането на стачка на служителите от милицията. Той живееше с идеята за радикална реформа на структурата на органите на реда и всеки наш пропуск му идваше като мехлем. Въпреки това Соснов беше спокоен и разсъдлив човек, решително пресичаше емоционалните изблици на колегите си, въпреки че безпрекословно поддържаше общата тенденция на натиск и строг контрол. Наблюдавайки цялото действие, си мислех, че присъствам на зараждането на ново поколение политически дейци. Те безспорно не ми харесваха във всичко, но характерното им лично поведение ми беше симпатично. Трепнах, когато насред заседанието в залата влезе Леонард Терентиевич Собко и тихо седна на задните редове.

След края на обсъждането събрах наглост и настигнах Соснов в коридора. Той вървеше, съпровождан от секретарите и помощниците си, но когато го повиках, веднага спря и се обърна към мен с внимание.

— Извинете, Вадим Сергеевич — казах аз. — Бихте ли ми отделили няколко минути? Отнася се за нашето следствие.

Той погледна часовника си, обърна се към миловидната секретарка и попита:

— Как сме, Леночка?

— До почивката има половин час — каза тя. — После е плътно.

— Ето — усмихна ми се Соснов. — Имате дори половин час. Елате в кабинета ми.

Кабинетът му беше разкошен, аз направо потънах в мекото кресло и се отпуснах.

— Извинете, че ви отнемам от времето — казах аз, — но излиза, че и вие имате отношение към това дело.

Той се усмихна приятно, без да показва каквото и да е безпокойство.

— И по какъв начин?

— Виждате ли, Вадим Сергеевич, целта на тези убийства е свързана с едно отдавнашно дело в Красно дар. Познавахте капитан Ратников, нали?

За секунда той загуби достойния си вид и се смути.

— Ратников? Коля? Познавах го, разбира се. Всъщност не толкова него, колкото жена му, Нина. Ужасна история…

— Да — казах аз. — И тази ужасна история сега отново се превръща в предмет на нашето разследване.

— Нима? — учуди се той и посегна към цигарите. — Пушите ли?

Не можех да откажа. Той си запали и ми подаде запалката.

— И как е свързано?

— Още не знаем — отвърнах. — Но може да се каже, че следите водят натам. Извинете, може ли да ви задам един въпрос по това дело?

Той се усмихна.

— Значи това е разпит?

— Ама не, моля ви… Просто изясняване на ситуацията. Безпокои ни един странен момент в тази история и проверяваме всички възможности.

— Странен момент ли?

— Да, особената жестокост на престъплението. Не знаем какво я е предизвикало. Според показанията на свидетелите убийците са търсели при Ратников някаква дискета, но никой от най-близките му приятели и сътрудници не знае за какво става дума.

— Откъде бих могъл да знам аз? — удиви се Соснов.

— Били сте им на гости предишния ден — напомних му аз. — Разбира се, трудно е да си припомни човек подробностите на разговор с такава давност, но може би тогава поне нещо се е мярнало? Разбирате ли, питам всички.

Соснов бавно всмукна, наведе глава и въздъхна.

— Честно казано, добре запомних тази вечер. Беше чудесна вечер, среща на приятели, приятен задушевен разговор. Сигурно вече знаете, че някога отношенията ни с Нина бяха специални. Някога тя предпочете пред мен Николай, начинаещ следовател. И ето че отдавна съм дребен провинциален функционер, посрещат ме на най-високо равнище, а в нейните очи още съм същият мил и засегнат от нея Вадик. След всички тези официални приеми в дома им за пръв път усетих покой. И макар преди Николай да ми се струваше прекалено примитивен за нея, сега дори и той ми се струваше друг. Обикнах ги като близки…