Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Значи си моя, а?

— Да — с треперещо гласче отвърна Аня. — Вземи ме, ако искаш…

Нина грубо изхълца и промърмори:

— Ако знаех само как се прави това! Спи, курво.

Тя самата отиде в банята и се опита да се освести. В стаята се върна цялата мокра, падна на леглото върху одеялото и мигновено заспа. Известно време Аня изплашено се вслушваше в дишането й, а след това започна да я съблича, за да я сложи да спи нормално. Смъкна мокрия халат, също толкова мокрия комбинезон, свали бельото. Нина лежеше пред нея гола и беззащитна. Аня замърка и жадно се долепи до нея…

На сутринта Нина беше в потиснато настроение, докато Аня, напротив, светеше от радост.

— Защо се напи? — весело питаше тя.

— С познавателна цел — каза Нина. — Слушай, как се държах?

— Прекрасно — каза Аня, смеейки се. — Ти беше нежна и пленителна.

— Натрапвах ли ти се, какво? — не разбра Нина.

— Не е това думата — отвърна Аня. — Не подозирах, че у теб има толкова енергия. Ти направо ме изнасили!

Нина я изгледа с подозрение.

— Стоп, стоп, стоп — каза тя. — Кой кого е изнасилил? Слушай, муцуно помиярска, пак ли си ме лизала?

Аня я погледна с шеговито учудване.

— Моля ти се, как може! Това противоречи на моралния кодекс на строителя на комунизма.

— Ако още веднъж те хвана — пресипнало каза Нина, — ще ти откъсна краката.

— Първо ме хвани — смело отвърна Аня.

— Не се шегувам — предупреди я Нина.

— Аз също не се шегувам — каза Аня вече не толкова весело, колкото истерично. — Да, целувах те, и какво? Ще ме изгониш? Ще ме убиеш? Хайде!

Нина мрачно отпи глътка вода и поклати глава.

— Слушай — каза тя. — Може би трябва да се обърнеш към лекар?

— Към лекар? — Аня се засмя истерично. — Към какъв лекар?

— Ами към психиатър сигурно — сви рамене Нина. — Това е ненормално!

— Не говори глупости — раздразнено отвърна Аня. — Това е изключение, да, но няма нищо ненормално. Съществува определен процент хора с изтънчена психика, за които обичайните форми на отношения не са подходящи.

— Добре, ти си с изтънчена психика, а аз какво общо имам с това? — попита Нина.

— А какво ти пречи моята ненормалност? — сви рамене Аня. — Аз не те закачам. Всичко е вътре…

— Как ли пък не, вътре — промърмори Нина. — Постоянно се търкаш като котка. Не ми даваш да спя спокойно нощем. Накрая ще те изгоня. Още повече че Льоша вече е склонен да се мести.

Устните на Аня затрепераха, на очите й се появиха сълзи.

— Защо си такава? Аз те обичам!

Нина поклати глава и се усмихна криво.

— Ти си глупачка, Анюта. Добре, върви на работа, че пак ще си докараш мъмрене.

Аня излезе, а Нина падна на леглото, сложила кърпа на главата си. Проблемите на Анината психика слабо я вълнуваха, и даже извратените й стремежи вече не предизвикваха у нея първоначалното гнусливо отдръпване. Това беше глупачката Анюха с глупашките си прояви, като неизкоренимата способност да чупи съдовете и да реве по най-малкия повод. Тя се превръщаше за нея в домашно животно, нещо като котка, която можеш да галиш и да я държиш на ръце, но която от време на време трябва да бъде и наказвана. Вчерашната история обаче я смущаваше с неочаквания си срив. Щастливият финал на битовото напиване си беше чиста случайност и при това тя се държа недопустимо лекомислено. Тези паузи не й се отразяваха добре.

Тя си наложи да стане, да се облече и да започне да действа. Изчезването на чантичката не беше кой знае каква трагедия, но по принцип не трябваше да допуска такова отношение. В устата й беше сухо, главата й се въртеше, ставите я боляха и в стомаха й се извършваха неприлични движения, но тя отиваше на мястото на вчерашната среща, като че ли там щеше да се освободи от всички тези неприятности.

Зрителната памет не я подведе. Намери магазина, дворчето, в което пиха с Вера, даже прецени къде седеше вчерашната компания пияндури. Беше рано, тя седна на една щайга и зачака. Милиционерският опит й подсказваше, че оная мърла трябва да се появи тук, за да се напие.

Измина около час и покрай нея минаха немалко мрачни и изкривени физиономии, докато се появи вчерашната Вера. Тя не беше сама, с нея имаше някакъв крехък очилат юноша.

— Здрасти — каза й Нина и направи крачка напред.

Вера спря, като че ли се беше натъкнала на стена.

— Я, Анечка! Здрасти, мила! Къде изчезна вчера? Аз пък си хванах студент!

— Здравейте — измънка студентът.

— Значи така — каза Нина. — Парите, които бяха там, можеш да си ги задържиш, но ми дай чантичката. Иначе ще те направя на дреб, гадино такава.