Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Стига постановки, Люсин — каза Грязнов. — Заминал си след убийството на Щърбавия. Разпита ти го има в делото.

— Наистина ли? — запита Люсин. — Значи бъркам нещо.

— Слушайте, Люсин — намесих се аз. — Вярвате ли, че можем значително да ви усложним живота?

— Вярвам ви — веднага отвърна Люсин.

— Тогава дайте откровено. Какво се случи онази вечер?

— Беше толкова отдавна — захленчи Люсин. — И освен това вече разказвах всичко на следователя. Не разбирам какво искате от мене.

— Така — каза Грязнов. — Добре, Саша, оформи задържането. Аз самият ще го конвоирам.

— Нямате основание! — извика Люсин.

— Имаме основание — казах аз. — Става дума за особено опасно престъпление. Аз ли да ви обяснявам колко е лесно сега да тикнеш зад решетката който и да е, особено някой, срещу когото има улики. А срещу вас уликите са предостатъчно! Та ще разказвате ли?

— Да, разбира се — измърмори Люсин.

Събралата се тази вечер компания далеч не представлявала дружен колектив от приятели по чашка. Едната половина от събралите се черпела другата. Първата половина се състояла от местните мошеници и далавераджии, а втората — от хора на действието, криминални престъпници със склонност към насилие. Това бил опит да се обединят усилията за съвместна съпротива срещу хаоса. Володя Райзман се смятал за лидер, надявал се да организира солиден рекет и мислите му били съвсем на място. Ашот Маркарян се бил заел с производствената сфера, а Люсин бил се устремил в просторите на борсовите спекулации. Трябвало им солидно прикритие и смятали да използват за тази цел хората на Щърбавия. Всичко вървяло към съгласие, когато на вечеринката се появили непознати. Двама сиви, небиещи на очи младежи, които се представили на Щърбавия, назовавайки имената на някои криминални авторитети. Като че ли се били появили само за да поседят до огъня и да пийнат на аванта. Как ли пък не! Люсин веднага почувствал вълна от недоброжелателност от тяхна страна. С радост щял да си тръгне, но не било възможно. Новаците по някакъв начин бързо се оказали лидери на компанията и откъм тях започнал да се усеща силен натиск. Само криминалните не забелязвали нищо, свикнали с такъв вид отношения. Накрая била засегната темата за милиционерското разследване на капитан Ратников, който тъкмо се ровел и около Володя Райзман, и около Ашот. След репликите, какъв гадняр е този капитан, някой от новодошлите казал, че същият капитан сега си е вкъщи извън града и че не е зле да му се даде урок. Всички заедно се вдигнали и тръгнали с три коли извън града — да дадат урок на капитана. Никой не си давал ясна сметка докъде може да стигне това. Лично той, Люсин, смятал, че нещата ще приключат със заплахи. Но станало другояче.

Тези двамата по някаква причина страшно мразели нещастния капитан. Отначало наистина само го заплашвали и искали нещо от него…

— Стоп! — казах аз. — Това е много важен момент. Какво искаха от него?

— Не разбрах добре — призна Люсин. — Ставаше дума, че се е набъркал някъде, където не е трябвало. Струва ми се, че искаха нещо от него.

— Документи, вещи, скъпоценности? — попитах аз.

— Нещо необичайно — каза Люсин. — Бях изплашен до смърт, не запомних.

А после започнало нещо ужасно. Единият от младежите започнал да боде с нож сина на капитана. Отначало само за да го сплаши, а после много сериозно. Останалото Люсин си спомняше зле: Щърбавия се смеел, капитанът хриптял нещо, децата плачели и викали. После качили Люсин в колата и го откарали. Така свършило за него всичко тази вечер.

— Но е продължило след това? — попитах аз.

— Да — въздъхна той.

Още на следващия ден след този ужас го навестил Володя Райзман и му обяснил, че двамата, които ги въвлекли в цялата каша, са много опасни. Че тази работа трябва да бъде забравена колкото се може по-бързо, а най-добре да се правят, че изобщо не я е имало. Ако се стигне до сериозен разбор, заплашват да застрелят всички свидетели. На същата тема била посветена вечерта в един ресторант извън града, където, освен мошениците бил и Олег Арбузов, по прякор Каната, също присъствал на паметната вечеринка. Каната разказал, че Щърбавия говорел за двамата като за много делови, но в същото време излизало, че това са транзитно преминаващи изпълнители, които не смятат да се задържат в Краснодар. Водело се обаче сериозно разследване и участниците в срещата още дълго време се чувствали неспокойно и не се решавали да предприемат нещо. Едва след убийството на Щърбавия съобразили, че разправата е започнала, и без да се уговарят, се пръснали на различни страни.