Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Капитан Кудинов — разказваше за първия Дроздов, — предполага се, че живее в Москва и работи в частна агенция. Капитан Букин, пияницата, се е хванал на работа на Север. Впрочем това е предположение на съседите. Лейтенант Сорокин е отишъл като наемник в Карабах.

— Доколкото разбирам, всичко това са слухове, нищо повече.

— Тъй вярно — отвърна Дроздов. — Привеждам ги като детайл в разследването. Ако наистина е Кудинов, на него му е било най-лесно да обслужи клиентите. Последните трима са намерени на територия, близко разположена до столицата.

— Красиво разказва копелето — произнесе Костя Дяконов с въздишка.

— И Букин може да е тръгнал по кривата пътека — разприказва се Дроздов, откривайки благодарен слушател в лицето на Костя. — Може би, след като е почувствал пълните размери на падението си, е решил точно в това да намери възраждането си?

— Стига — казах аз. — Иди при Семенихин и се опитай да обработиш материала си на тяхната машина. Имат някаква система за идентификация, може и да свърши работа.

Дроздов си тръгна, а Костя ме попита:

— Не се ли уповаваш прекалено на тези сандъци?

— Това е скъпо оборудване — казах. — Няма смисъл да стои без работа.

Същата вечер Грязнов намери търсения Люсин, последния представител на заветната осморка. Когато поиска, Слава работи с фантастичен късмет. Първо откри някакви московски познати на Люсин, също аферисти, сега процъфтяващи на полето на приватизацията, и под заплахата да разследва търговската им дейност научи от тях, че гражданинът Люсин решително е скъсал с миналото си до такава степен, че даже е сменил фамилното, личното и бащиното си име. След лек натиск си спомниха новите реквизити на гражданина Люсин. Допълнителното разследване изясни, че нашият Люся си работи спокойно не къде да е, а на брянската митница. Късно вечерта Грязнов се появи у нас и предложи веднага да заминем за Брянск. Тази спешност беше продиктувана от това, че на сутринта го викаха при министъра с отчет по делото за убийството на Кислевски. Съгласих се с него, съобщих за заминаването си на дежурния прокурор от Генералната прокуратура, и потеглихме с нощния влак от Киевската гара.

Настроението ни беше такова, като че ли вървяхме по гореща следа. Можеше да се съмняваме в Кудинов или Букин, но нямаше съмнение, че е един от тримата. Струваше ни се, че сме изтеглили печелившата карта, оставаше само да си получим печалбата.

Открихме гражданина Люсин, или — както се наричаше в новия си живот — Луценко, сутринта на постоянното му местожителство. Тъкмо закусваше, когато влязохме. Имаше особено достопочтен вид, с него живееше някаква жена, която се представи като негова съпруга, и изобщо всичко беше така прилично, че не се решихме да разобличаваме Люся в атмосферата на семейно благополучие. Започнахме разговора, след като излязохме навън.

— Разбрах вече — кротко каза Луценко след първите ни думи. — Идвате заради миналите работи, нали?

— Да — казах аз. — Ще отречете ли, че вие сте Григорий Люсин, по прякор Люся?

— Ще отрека — нерешително проговори той. — Трябва да знаете, че извърших преименуването си съвсем официално.

— Май не е отбелязано при нас — подхвърли Грязнов.

— Разбира се — каза Люсин. — Защото това радостно събитие се състоя на територията на Украйна. Това там дори се поощрява.

— Извинете — казах аз. — Значи сте гражданин на Украйна?

— Недейте така — решително възрази Люсин. — Не съм предавал родината. Ако са си го помислили, сбъркали са.

Спогледахме се.

— Обичам ги тези командировки — каза Грязнов. — Всеки път научаваш нещо ново. И как да се заядеш, а?

— Добре, Люсин, това са си ваши проблеми — казах аз. — Трябвате ни като свидетел. Разбира се, не всички мислят така, но тъй като не ви е предявявано обвинение в убийство, по делото се водите като свидетел. Имам предвид делото за убийството на капитан Ратников в Краснодар.

Лицето на афериста потъмня.

— Позволете ми да полюбопитствам за удостоверенията ви? — отчуждено попита той.

Дадох му служебната си карта, той я разгледа внимателно. Издаде неопределен звук и ми я върна с виновна физиономия.

— Аз само за всеки случай. Сегашната ми работа учи на бдителност, знаете ли… В Краснодар, казвате? Прекрасен град между другото. Там, в Кубан, сега се откриват големи възможности.

— Тогава защо заминахте?

— Както сами разбирате, не по своя воля — с въздишка отвърна Люсин.

— А по чия?

— Имаше там един страшен мерзавец по прякор Щърбавия — заразказва Люсин. — Та той ме тероризираше. Просто не ме оставяше на мира!