Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Него го установиха още в самото начало — каза Нина. — Но защо и досега не са установили онези двамата? Какви са тези загадъчни фигури, можеш ли да ми кажеш?

Феликс се намръщи и се почеса по бузата.

— Има някаква тайна — каза той. — Явно нещо са търсели! Може би все пак знаеш какво, а?

Нина отрицателно поклати глава. По далечната алея млада майка буташе количка, а след нея втори малчуган караше малко велосипедче. Нина се загледа в тях.

— Значи е криел дори от теб — въздъхна Феликс. — Разбираш ли, тези двамата не са били от компанията на Щърбавия и останалите. Но са се появили и веднага са ги послушали. И са тръгнали да вършат работата. Тук мирише на сериозни сили, не мислиш ли?

— Коля не би могъл да скрие от мен нищо — натъртено произнесе Нина. — У него нямаше нищо, което да заинтересува някакви сериозни сили. Ако рискуваше семейството си, щеше да ни каже!

Феликс въздъхна.

— Случва се какво ли не — каза той. — Във всеки случай не трябва да губиш надежда. Ще дойдеш ли на ресторант?

Нина се отказа. Спомените за мъжа й я натъжиха и сега най-много й се искаше да се уедини с албума със снимките на скъпите й хора.

— Жалко — въздъхна Феликс. — Е, без теб и аз няма да ходя.

— Извинявай — каза Нина.

— Забележки по работата имаш ли?

— Не, всичко мина, както беше замислено. Случайно да знаеш дали са го следили този ден?

— Не са. Защо?

— Помислих си, ами ако снимат входа с видеокамера? На излизане се прикрих с яката.

— Браво — каза Феликс. — Засега всичко е наред, имаш пред себе си свободна седмица, можеш да си почиваш. Само не си ходи в Краснодар.

— Защо?

— Един следовател от прокуратурата търси следите на твоя „Макаров“. Няма смисъл да се виждате.

Нина замълча, стиснала устни, и Феликс я погледна въпросително.

— Може би все пак ще го изхвърлиш, а? Разбирам как седят нещата, спомен и тъй нататък… но ще те вкара в беля, със сигурност ще те вкара…

— Това вече го обсъждахме — каза Нина. — Ще се отърва от пистолета едва след като свърша цялата работа. Хайде да не се връщаме повече към това.

— Както искаш — промърмори Феликс. — Имай предвид, за последната работа ти се полага премия. Възнаграждението ти ще бъде удвоено.

След това се разделиха и Феликс Захарович си тръгна нервиран, че не успя да сподели радостта си с Нина. Вместо в „Славянски базар“ той хапна в стола, купи си това-онова за ядене и се върна вкъщи. Но даже студенината на Нина не можа да му развали настроението и докато седеше на дивана с вестниците, той се усмихваше.

Когато някой звънна на вратата, той не стана веднага. Много малко хора знаеха къде живее и само единици биха могли да го навестят. Не се стремеше към извънслужебни контакти, животът му бе посветен на работата и всичките му срещи през последните години имаха предимно работен характер. Единственият човек, когото би искал да види, беше Нина. Но отново се звънна и той стана. Така или иначе нямаше никакъв шанс да се защити от неканените гости, ако проявят настойчивост.

— Кой е? — попита той и погледна през шпионката.

Човекът пред вратата беше непознат за Феликс Захарович, но във вдигнатата му ръка имаше значка, която говореше много. Феликс Захарович отвори вратата, без да бърза.

— Ще позволите ли? — попита човекът.

Феликс Захарович неволно погледна да види няма ли още някой и мъжът леко се усмихна.

— Праща ме Збаровски — тихо произнесе той.

— Влезте — каза Феликс Захарович.

Гостът влезе и Феликс Захарович затвори вратата. Той посочи закачалката и промърмори:

— Събличайте се. Ето пантофи.

Мъжът си свали шлифера, послушно се събу, сложи си поизносените пантофи, които обикновено обуваше чистачката, и последва домакина в кабинета.

— Збаровски, казвате. — Феликс Захарович се намести в креслото. — И какво, той нищо ли не ви даде, освен значката?

Мъжът измъкна от предния си джоб сгънат лист хартия и го подаде на Феликс. Захарович. Докато старецът четеше писмото, гостът се огледа, примъкна креслото за гости и седна.

— Според писмото — произнесе Феликс Захарович — вие представяте екипа на Чернишов?

— Точно така — каза гостът. — Длъжността ми при генерал Чернишов е ръководител на аналитичния отдел. Полковник Александър Александрович Рогозин.

Той подаде на Феликс Захарович визитната си картичка и Феликс Захарович я сложи пред себе си.

— И с какво съм заинтересувал такава важна личност като Виталий Ефремович? — не без кокетство се поинтересува Феликс Захарович.