Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— И какво?

— Представи си, той е бил сред тези, които са разработвали фундаменталните основи на перестройката. Нещо повече, бил е ръководител на аналитичния отдел. Разбираш ли? Всички тези промени са били замислени в секретните отдели на КГБ.

— И какво, августовския преврат също ли го е планирал? — попитах недоверчиво.

— И аз съм се замислял — каза Меркулов. — Във всеки случай има много неясноти в тази смърт от инфаркт. Много прилича на примитивно убийство.

— Чакай малко — настръхнах аз. — А кого обвиняваш? Спомни си, ние самите едва не танцувахме от радост, когато всичко свърши! Ти се отказваш от самия себе си, Костя!

— Стига истерии — направи той гримаса. — Изобщо не обвинявам някого лично от сегашното ръководство. Погледни по-надалеч, Саша.

— Извинявай, не те разбрах?

— Помисли си кой би могъл да превърне в грандиозна провокация целия ни живот. Кой сега потрива ръце, наблюдавайки всичко, което се случва, и ни готви някакви нови изпитания, преследвайки при това собствените си цели.

— Пак ли Големият брат? — попитах със съмнение.

— А тебе никога ли не те е притеснявало защо КГБ така лесно позволи да бъде разформирован? Някакви ненужни стопански министерства стоят до последния човек, правят стачки и демонстрации, а най-мощният апарат за насилие и провокации безропотно се подчинява и послушно се саморазпуска.

— Мисля, че те нямаха избор. В този случай общественото мнение беше като никога единодушно.

— И ти си способен да повярваш, че те не са го имали предвид?

Поклатих глава.

— Костя, извинявай, но не вярвам в заговора на големите злодеи. Това е фолклор, герои от детските комикси. В страната се води борба на интереси, но не и на идеологии.

— Изобщо не съм споменавал идеологията — каза Меркулов. — А що се отнася до големите злодеи, има ги при всяка идеология. Но след като стана дума за социална психология, представи си за момент, че информацията за тази същата „Народна воля“, или както там се казва, попадне в пресата. Отговори ми честно, как ще реагира преобладаващото мнозинство от населението на дейността на тези юнаци?

Свих рамене. Не беше трудно да си го представя — в еснафската среда, към която отнасях и себе си, мечтите за народните отмъстители принадлежаха към най-приятните. Съвсем наскоро бях казал на майор Демьонок, че бих постъпил също като убиеца на Щърбавия.

— Сега осъзнаваш ли до какво води тази провокация? — каза Меркулов. — Това ще бъде радикална промяна в общественото съзнание.

— Възможно — неохотно се съгласих аз.

— Цялата система на правораздаване ще се окаже безполезна срещу всеобщото съчувствие към терористите. Децата ще си играят на „Народна воля“, а имената на откритите и осъдени престъпници ще станат символи на народната съпротива.

— Не мисля, че всичко ще стане така внезапно — опитах се да споря аз.

— Няма нужда да е внезапно — каза Меркулов. — Ще се промъква постепенно, случай след случай. Ако правилно съм разбрал Леонард Терентиевич, имаме си работа със старателно разработена система. Синюхин е бил голям специалист по тази част.

— В такъв случай не виждам как можем да се противопоставим на това — казах аз.

Меркулов мрачно кимна.

— Най-ужасното е, че аз също не го виждам.

Съгласно инструкцията, срещата с агента не трябваше да се провежда по-рано от три денонощия след акцията, но Феликс не издържа, обади се на Нина още в понеделник и я повика на среща в „Соколники“. Чакаше я с цветя, за първи път, откакто се познаваха. Даже стана и й целуна ръка, когато тя дойде.

— Какво се е случило, Феликс? — усмихна се Нина. — Да не си получил държавна награда?

— Повече, много повече. Разбираш ли, завършихме първия етап на операцията „Народна воля“.

— Това толкова ли е потресаващо за теб?

— Да. — Феликс тръсна побелялата си глава. — Или ако не потресаващо, то поне изненадващо в известна степен. Реакцията на акцията надмина всички очаквания и с това достигнахме необходимото ниво на психологична готовност. Скоро всичко ще се промени, ще видиш.

— Кое ще се промени? — напрегна се Нина.

— Всичко. Целият ни живот. Хайде да отскочим днес до „Славянски базар“? Едно време там готвеха страхотно.

— Като дете си — каза Нина. — Може би ще отложим празнуването? Ще ти се реванширам. Не ме интересуват етапите на вашата операция, трябва да намеря онези тримата.

— Нали ти казах, установихме Люсин, и сега го търсят из цялата страна.