Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ще работим заедно, Саша — съобщи той без особена радост. — Как мислиш, не е ли загубена работа?

Хвърлих поглед на обемистата папка в ръцете му — материали от вчерашните разпити, протоколи от огледа и прочие.

— Това е само една пета от всичко — разсмя се Костя.

— Провежда ли се издирване на лицата? — попитах аз. — На тези, които са излизали?

— Вече ги разпитват — каза Костя. — Налице са двадесет и шест души.

— Ами заеми се с тях — казах аз. — Някой със сигурност е видял убиеца.

— Нещо повече — добави Костя, — някой от тях самите може да се окаже убиецът.

— Правилно разсъждаваш — казах аз и му взех дебелата папка. — Действай. Смятай, че вече съм те включил в следствената си група.

Моят делови подход към сътрудничеството не предизвика у него ентусиазъм и той дори каза:

— Може би и да ви измия пода, а?

— После — казах аз. — Първо работата, после удоволствието.

Серьожа Семенихин и Лара бяха на бойния си пост пред компютъра. Въпреки това те намериха свободна секунда, в която да ме поздравят и поканят по-близо до светещия екран. Започна популярна лекция за достиженията на всеобщата компютризация, която прекъснах рязко.

— Накратко, господа юнкери! Какво изкопахте?

— Третият е — каза Лара.

Аз помълчах.

— Защо третият? И кой е първият?

— Така ги класифицирахме — обясни Лара. — Според времето на извършване на престъплението. Общо са трима.

— Защо трима? Доколкото си спомням, говорихме за четирима или петима.

— Това го говорехме ние — каза Серьожа. — А според машината са трима. Повярвайте, Александър Борисович, това е достатъчно като доказателство.

— Добре. — Свих рамене. — Радвам се, че са само трима. И какво ни дава това сега?

— Третият — търпеливо обясни Серьожа — е същият този тип, който от време на време използва пистолет „Макаров“.

Бавно вдигнах глава и се вторачих в него.

— Какво ви е, Александър Борисович? — обезпокои се Серьожа.

— Хич не ми се иска да го казвам — въздъхнах аз, — но сте установили много важен факт. Работата е там, че приготвихме списък на лицата, които биха могли да използват този пистолет. Схващате ли?

— Разбира се — възкликна Лара. — Можем да го открием по свидетелските показания, събрани в басейна.

— Именно — казах аз. — Само спокойно. Няма да мина във вашата вяра, деца, докато не ми предоставите този тип. А сега сядайте до телефона и започвайте да търсите оперативния работник Дроздов, пребиваващ в Краснодар. Всички документи са у него.

Беше ми приятно, че пътуването ни до Краснодар дойде точно навреме. Сега вече гледах на компютъра без решителната антипатия, която изпитвах в началото, когато се опитваха да ми представят тази обикновена сметачна машина за супердетектив. Супер не супер, ама имаше полза от нея.

Костя Меркулов се появи към обяд, проведе съвещание при генералния прокурор и скоро след това ме извика. Контролът върху това особено важно дело естествено бе възложен на него.

Разказах му каквото знаех. И за краснодарската ни следа, и за изводите на помощниците ми, и за участието на ФСК. Сега цялото дело не изглеждаше толкова мъгляво, колкото в началото.

— Много хубаво — каза Костя, — но не забравяй, моля те, още един фактор. Имам предвид „Народна воля“.

— Доколкото си спомням — отбелязах внимателно, — този фактор е изчерпан още през седемнайсета година.

— Знаеш какво имам предвид — каза заместник-генералният прокурор.

— Не, не знам — признах аз, стигайки до отчаяние по този въпрос. — Затрупваш ме с многозначителни намеци, но не ми съобщаваш нищо направо. Подозираш нелегална организация на бившите кагебисти, така ли? Не мога да разбера защо правиш от това тайните на мадридския двор!

Той уморено потърка очите си с длани, после се усмихна.

— Разбира се, това е сензационна тема за булеварден вестник, нали? Някой вече със сигурност е писал за това, минало е и заминало.

— Да не би да не е така?

— Продължавай, Саша — предложи Меркулов. — Представи си, че в страната действа нелегална терористична организация, наказваща — обърни внимание! — не най-популярните сред народа дейци. Убеден съм, че когато след няколко дни изплува портретът на убития Кислевски, тонът на средствата за масова информация ще се промени.

— И какво се опитваш да изкараш? — поинтересувах се аз.

— Знаеш ли в коя област е бил специалист този Синюхин, за когото говореше Собко?

— В коя?

— Бил е аналитик, специалист в областта на социалната психология.