Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Здраво пипат — каза той на Романова.

— Пак ли твоите „стрелци“? — мрачно попита тя. — Дълго ли ще си играеш с тях, Слава? Къде е Турецки, това дело е негово!

Вместо Турецки там се оказа дежурният следовател от градската прокуратура, който се опитваше да внесе ред в нещата, но тази дейност не изглеждаше перспективна. Грязнов се обади на Семенихин и Серьожа пристигна с такси. Беше взел със себе си и Лара, измъквайки я от къщи, където Жак създаваше семеен портрет на Колесникови върху дъска за рязане на хляб.

— Ето ги господа следователите — каза Грязнов. — Оправяйте се. Само че бързо, защото скоро ще се вдигне такъв шум, че няма да се чуваме един друг.

— Какво смятате да правите, младежи? — попита ги Романова.

— Преди всичко ще разпитаме свидетелите — каза Серьожа.

— Трябва да класифицираме убийството — обади се Лара.

— Подбрахме някои характерни компоненти…

— Ясно — кисело кимна Романова и се обърна към Грязнов:

— Значи, Слава, докато Турецки е на юг, хвани се здраво с оперативната разработка. Нека помощниците му класифицират каквото си искат, ти ми намери тоя гад, поне по описание. Мене още довечера ще ме замъкнат при министъра, няма начин! Съберете ми поне нещо да не ме е срам.

В банята и съблекалнята вече се суетяха експерти, криминалисти, фотографи, оперативни работници, много хора бяха задържани, за да дадат показания, и сега ги разпитваха в различни помещения на басейна. По-късно се изтърсиха представителите на пресата и телевизията. Романова набързо се изнесе и Грязнов се зае да въведе ред в целия хаос. Времето на убийството и средството на престъплението бяха установени бързо, тъй като големият цифров часовник се виждаше от всички, а охраната беше следила внимателно времето. От девет сутринта до десет без десет убитият Кислевски плувал в басейна и го видели поне двайсет души. Не разговарял с никого, влязъл в банята и след осем минути бил намерен мъртъв. Никой не е виждал подозрителни лица, макар че охраната на Кислевски се опитваше да набеди някакъв тип, който се обърнал във фоайето към него с молба да му даде огънче. Персоналът на басейна също не можа да каже нищо, защото текучеството на кадрите беше значително и едва ли не всеки ден се появяваха доста нови хора. Бригадирката се сети за новата чистачка по-късно, когато в края на този ненормален ден проверяваше предадения инвентар. Когото и да питаше, никой не можеше да каже къде се е дянала. Наистина, имаше свидетели, които твърдяха, че са видели милиционерите да я разпитват, но това не беше сигурно. В крайна сметка бригадирката се реши да разкаже на следователите за загадъчната чистачка, макар по време на разказа да стана ясно, че в него няма нищо загадъчно. Идва новата жена, попада на такова нещо — ясно, че се е изплашила и е избягала. Все пак внесоха показанията на бригадирката в протокола и ги включиха към делото.

С делото се зае градската прокуратура, но Грязнов обеща на членовете на групата на Турецки, че когато шефът им се върне, всичко ще отиде при него. Самият майор от цялата суматоха разбра едно: беше извършено поръчково убийство, добре подготвено и отлично изпълнено. Разполагаше с двайсетина описания на хората, излезли от зданието на басейна в краткия интервал от време, когато би трябвало да си тръгне убиецът, но той знаеше колко струват тези описания. Грязнов добре разбираше, че нито едно от тези убийства няма да бъде разкрито, докато не стане чудо, и беше зает само с това, да демонстрира поне някаква работа. Не че не се стремеше да хване неуловимите „стрелци“, но като опитен ловец умееше да чака.

След разпитите Серьожа Семенихин и Лариса отидоха в прокуратурата на компютъра си, за да класифицират все пак убиеца. Ненапразно миналата вечер бяха седели доста след работното време, за да разработят програма за издирване. Сега знаеха, че действат трима професионални убийци, всеки от които си имаше особености. Компютърът усещаше тези особености, въпреки че външно всички убийства си приличаха. След като въведоха пресните данни от убийството на Кислевски, те получиха отговор: характерът на убийството идентифицира изпълнител номер три. Това беше същият убиец, чиито данни напълно се връзваха с престъпленията, извършени с помощта на пистолета система „Макаров“. И въпреки че тази класификация не помагаше особено на следствието, Серьожа и Лариса се почувстваха щастливи след този извод. Радостно си разделиха последната дъвка и доволни от себе си се разотидоха по домовете.