Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Но знаете за това — Отбелязах аз. — Защо не сте вдигнали шум? Нали разбирате, че по този начин си навличате подозрение в съучастие?

— Разглеждате тази връзка субективно — каза Демьонок, видимо изчервявайки се. — Защо да не предположим, че се разчистват сметки в престъпните структури? Следствието установи, че пистолетът е откраднат от престъпниците, и нямаме причина да отхвърляме тази версия.

— И един от тях така се е разчувствал, че е решил да опука всички останали — казах аз. — Хубава версия.

— Във всеки случай нещо ги е изплашило — каза упоритият Демьонок. — Даже след като делото бе официално прекратено след смъртта на Щърбавия, те не посмяха да се върнат.

— Колко са общо? — попитах аз и кимнах към папката с делото. — Ще успеем ли да заварим поне някого жив?

— Според нашите сметки са били десет души — каза Демьонок. — Осем от тях са установени, двама не са известни. От тези осем излиза, че седем са убити. Жив е останал известният аферист Григорий Люсин по прякор съответно Люся.

— О — зарадва се Дроздов. — В пандиза особено си падат по такива прякори.

— Местонахождението му е неизвестно — каза Демьонок.

Станах, раздвижвайки схванатите си мускули.

— Ясно — казах аз. — Ще взема със себе си делото, може да намеря още нещо. Сега ще напиша постановление и разписка. Между другото ще трябва да вземем в прокуратурата и следственото дело. А вие, господа, се заемете с анализ на личния състав. Уточнете кой от близките приятели на капитан Ратников е напуснал управлението през това време, кой би могъл да участва в сериите убийства, изобщо потърсете надеждни свидетели.

— Тези подозрения са оскърбителни за личния състав на нашето управление — проговори майор Демьонок, без да вдига очи.

— Така ли мислите? — запитах аз. — А ако си говорим откровено, майоре? Вие самият бихте ли могли да се заемете с това, имам предвид да определите заподозрените сред колегите на Ретников, ако имахте такава възможност?

Той ме погледна изумено.

— Вие занасяте ли ме, другарю специален следовател?

— Какво ти занасяне — въздъхнах. — Аз бих могъл.

В събота сутринта депутатът Кислевски се събуди от кукуригането на будилника. Спящата до него госпожица недоволно промърмори:

— Господи, откъде пък петел?

— Стига приказки — промърмори, ставайки, Кислевски. — Давам ти всичко пет минути, иначе ще те изкарам в коридора както си си. Действай!

Той живееше в ритъм, определян от времето. За да преуспееш в този живот, трябваше не просто да се скапваш, а да се скапваш в темпо. Слабите отпадаха, а той не се смяташе за слаб. Животът му бе посветен на работата, а за дребните удоволствия оставаха само трохички свободно време. Ето например тава маце, не е професионална курва, а работи в сродна фирма, седи пред клавиатурата, схваща кое как е. Свали я, след като я срещна в едно кафе. Две-три реплики очи в очи, и взаимното разбиране е достигнато.

Разбира се, нали тя живееше в същия ритъм.

Когато след пет минути излезе от ваната, тя действително вече беше готова.

— Дори не се измих — смутено каза тя.

— Ще се измиеш вкъщи.

— Ще се видим ли днес?

Приятно му беше да осъзнава, че тя не идва при него заради парите, а заради ласката и вниманието. Кислевски използваше платените услуги, но едновременно презираше тези жени.

— Да, разбира се, довечера сме в Дома на киното — напомни той. — На ресторант след премиерата. Един познат снобар се набута с цял милиард за някакъв филм, а сега прави и банкет по този повод. Смехория!

— Ще минеш ли да ме вземеш?

— Да, но няма да се качвам. Ще ти се обадя преди това да слезеш и да ме чакаш пред входа.

Той бързо се облече, среса се, взе предварително приготвената чанта и излезе, давайки път на момичето.

Телохранителите го чакаха пред входа, с тях също имаше уговорка. Закараха момичето до най-близката станция на метрото, след което се насочиха към Олимпийския басейн на „Проспект Мира“. Единият от телохранителите караше, другият седеше до него на предната седалка, а Кислевски отзад преглеждаше електронния си бележник. Гнетеше го някакво неприятно чувство и притваряйки очи за момент, той се вслуша в усещанията си, опитвайки се да разбере какво всъщност го безпокои. Естествено, помисли си той, кагебистите, копелетата гадни, или как им викаха сега? В днешно време наоколо са само бандити, даже в органите. Какво като са засекли трансфера му? Само да опитат да се приближат! Като разберат на чий път са застанали, веднага ще се укротят. Това го успокои.