Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ще се срещнем както винаги, нали?

— Ако не стане нищо непредвидено — каза Феликс. — Ако се случи, ще те намеря сам.

Тя стана от пейката и му подаде ръка.

— Пожелай ми късмет, дядо.

— Късметът е преди всичко точно пресмятане — промърмори той. — Добре де, желая ти късмет.

Тя му махна, обърна се и си тръгна.

Той гледаше след нея и чувстваше и тревога, и гордост. Никога през живота си не беше имал семейство и едва сега на стари години откриваше за себе си почти бащинската радост. И макар ясно да съзнаваше, че това може да попречи на развитието на операцията, тази радост му беше много по-скъпа даже и от най-светлото бъдеще за цялото човечество.

Посрещнаха ни по линия на МВР и затова Дроздов пое инициативата за контактите с местните власти. Сега разиграваше столичен сноб, гледаше снизходително на местните обстоятелства и не търпеше възражения. Трябваше да се види какъв поглед хвърли на жигулито, предназначено да ни закара в града. Направо се натрапваше въпросът: а защо не е мерцедес?

Зам.-началникът на областното управление полковник Коршиков ни прие бързо и в делови стил. Пред очите ни той живо пощрака по клавишите на компютъра си и откри към кого да ни насочи за изясняването на обстоятелствата по интересуващото ни дело. Той самият не знаеше много, тъй като бе дошъл на тази длъжност едва преди половин година, пристигайки в Краснодар от суверенен Казахстан, но явно делото беше вдигнало шум.

— Било е не просто убийство на милиционер — обясняваше ни полковникът. — Било е нагло и зверско убийство. Пред очите му са измъчвали до смърт малките му деца, можете ли да си представите? После жестоко са убили самия него. Жена му впоследствие полудяла.

По негова заповед се появи някой си майор Демьонок, кадровикът на управлението, на когото бе възложено да ни запознае с подробностите.

— Видя ли го как щракаше на компютъра? — казах на Дроздов. — За пръв път в живота си виждам началник да знае къде да натиска.

Майор Демьонок измърмори в отговор нещо неясно, а Дроздов се усмихна широко.

— Доверчив човек сте вие, Александър Борисович — каза той. — Информацията си я имаше на екрана още отпреди, трябваше само да натисне който и да е клавиш. Съвсем прост фокус, като за пъпеши.

Майор Демьонок внимателно изгледа Дроздов, след което се изсмя и каза:

— Това е вярно.

Той самият, въпреки че принадлежеше към друго поколение, също беше на „ти“ с кибернетиката и Дроздов веднага го плени, задавайки му няколко въпроса на непонятен език. Сега разбрах с какво беше омаял Серьожа Семенихин.

— Впрочем да оставим техниката настрана — каза майорът, когато се разположихме в кабинета му. — Ще ви дам оперативното дело за убийството на капитан Ратников и сами ще се запознаете с всички детайли. Трябва да ви кажа, че Коля Ратников ми беше близък приятел. Още не мога да се успокоя…

— Обичам да се запознавам с документи — казах аз, — но още повече обичам да се запознавам със свидетели. Често с интонацията си, с отношението си към случилото се хората говорят повече, отколкото думите им. Разкажете ми със свои думи, господин майор.

Забелязах как той малко се стегна. Уставните отношения още не предполагаха обръщението „господин“, но вече го внедрявах където можех. На някои това се харесваше, на други не. Демьонок явно не беше свикнал.

— Коля Ратников работеше в органите, както се казва, още от млада възраст. Баща му беше ветеран от милицията, майка му също работеше в нашата система, даже жена му и тя беше инструктор в градското управление. Прекрасно семейство беше.

— Разкажете ми за убийството — помолих аз. — Какво беше това, случайно нападение, отмъщение или какво?

— Кой знае — въздъхна Демьонок. — Винаги сме смятали, че беше свързано с делото, което водеше. Но следователят установи нападение с цел грабеж.

— Делото прекратено ли е, или замразено?

— Делото е прекратено поради смъртта на обвиняемия — каза Демьонок. — Главният заподозрян скоро беше убит при загадъчни обстоятелства.

— Какво разследваше капитанът?

— Някакво тъмно дело за криминални машинации в структурите на властта. Бяха замесени и административни органи, и престъпни групировки в Москва и даже в чужбина. Ставаше дума за много големи пари, така че имаше за какво да го убият. Не разбирам обаче защо не се смилиха над децата.

— Това дело също ли беше закрито?

— Не веднага. Апарин, следователят от прокуратурата, с когото работеше Коля, го повишиха, и след това делото се закри. Сам знаете как става.