Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Точно тогава ли е бил откраднат служебният му пистолет?

— Да, Тъй като разследваше такова дело, той постоянно носеше пистолета си в кобур на рамото. Кобурът беше там, но празен.

— Къде се случи това?

— В къщата на Ратникови извън града, по-точно в селото. Селото е малко, но на подходящо място, често сме правили пикници там. Беше почивен ден и цялото семейство се изнесло натам. Както си му е редът, забравили нещо и жена му се върнала с колата в града, за да купи нещо от магазина. Съседите дадоха показания, че пред къщата спрели едновременно три коли. Една бабичка чула викове и се осмелила да се приближи. Изпъдили я още на вратата на двора, при това грубо, с псувни. Един от съседите имал телефон и се обадил в милицията, а когато пристигнаха, всичко вече било свършило. Даже имаше граната на входа, подарък, тъй да се каже, добре, че кварталният се оказа наблюдателен човек.

— А жена му?

— Дошла по-късно. Можете да си представите какво е преживяла.

— Полудяла е, така ли?

— Така казват. Отдавна не съм я виждал, но всеки път, когато я видех, се ужасявах. Някак почерня, стана съвсем дива, за нищо не можеше да говори, освен за Коленка и децата. Често си мисля, че може би за нея щеше да бъде по-добре да се окаже заедно с тях тогава.

— Измъчването на децата ясно показва, че престъпниците са търсели нещо. Какво даде оперативната разработка в това направление?

— Нищо. Апарин установи, че Ратников не би могъл да разполага с никаква сериозна информация и може да става дума само за недоразумение. Така да се каже, за дезинформация. Налице е немотивирано убийство.

Кимнах и погледнах Дроздов. Той с невъзмутим вид отбелязваше нещо в бележника си, но усещайки погледа ми, се прокашля и запита:

— Кажете, Артьом Иванович, родителите на капитана живи ли са?

— Бащата умря още преди този случай — каза Демьонок. — А майката легна болна след всичките тези ужаси. Скоро също си отиде, както се казва. Тя обожаваше внуците си, а след такова нещо…

— Възможно ли е да е държал нещо у роднините си, у близките?

— Проверявахме… Разбирате ли, той беше такъв човек! Всички го обичаха и затова всички искаха по-скоро да открият убийците. Затова паралелно с официалното следствие ние, неговите приятели, провеждахме негласно разследване. Разработихме немалко линии, до които следствието така и не стигна.

— Например? — заинтересувах се аз.

Демьонок сви рамене.

— Например ревност. Жена му, Нина, макар и да не беше красавица, но привличаше, знаете ли. Някога, преди сватбата, се е познавала със самия Соснов.

— Кой е самият Соснов? — сухо, както подобава на столичен оперативник попита Дроздов.

— Нашият депутат — поясни Демьонок. — Заседава във Върховния съвет, възглавява комисията за борба с организираната престъпност. Тогава още беше комсомолски лидер, преустройваше всичко тук, така че го знаеха даже в Москва. Излезе от партията един от първите. С две думи, голям човек.

— И какво? — попитах аз. — И тази версия ли разработвахте?

Демьонок въздъхна тежко.

— Негласно. Нашите този Соснов не го обичат особено, така че се заинтересуваха. Станало е по време на ваканцията на парламента, Соснов им е бил на гости предишния ден — това е цялата версия. Не сме го разпитвали, сами разбирате.

— А срещал ли се е с вдовицата? — попита Дроздов и за пореден път си отбеляза нещо в бележника.

— Ами само на погребението. Той самият сега е женен, и при това сполучливо…

— Добре — обадих се аз. — Останалото го има в делото. Казахте, че главният заподозрян е бил убит при загадъчни обстоятелства. Какво значи това?

— Намериха трупа му в реката — започна да обяснява Демьонок. — Но когато се заеха с разследването, откриха три огнестрелни рани, причинили смъртта. Възстановиха събитията, намериха всички членове на компанията, в която този тип е пиянствал предишния ден, и установиха, че там всеки подозира другите. Били са пияни, иди разбери.

— Добре, а оръжието, с което е извършено престъплението, намери ли се?

— Онези идиоти, като се събудили на сутринта, решили да потулят работата и изхвърлили гилзите и куршумите в реката заедно с покойния. Специалисти, знаят кое какво е. И убийството така и си виси досега. Следствието е замразено.

— Чиста работа — отбеляза Дроздов. — А у вас никакви съмнения ли не са възниквали?

— Възникнаха — кимна Демьонок. — Цялата оперативна част на градското управление бяха приятели на Коля Ратников и нищо не би им струвало да застрелят убиеца-маниак. Още повече че се оказа замесено и местното управление на КГБ.