Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Нина я гледаше втренчено.

— Мислиш, че спях ли?

Аня страшно се изплаши.

— За какво говориш?

— Говоря за миналата нощ — каза Нина. — Не ти ли стига, че любовниците ти ме изнасилиха, ами и ти реши да вземеш участие?

— Нинуля, мила… — смънка Аня, чувствайки, как на очите й се появяват сълзи.

— Аня, това е гадно — каза Нина с гримаса.

— Извинявай… — измънка Аня.

— С какво ме упои?

— С приспивателно — призна Аня. — Това не е опасно, аз самата често го използвам.

— Но защо?

Аня не издържа и се разплака.

— Не разбираш ли? Аз… Аз те обичам!… — Тя зарида.

Нина я гледаше с неподправен ужас, както се гледа прокажен.

— Никога няма да мога да го разбера — каза тя.

— Няма вече — изхлипа Аня. — Честна дума, Нинуля… Само не ме гони, моля те! — Тя ридаеше горчиво и безутешно.

Нина нямаше желание да я утешава. Тя действително бе смаяна. В тежкия нощен сън чувстваше, че някой я мачка, целува и лиже, но нямаше сили да се събуди и да спре този ужас. Едва на сутринта, спомняйки си нощните преживявания, тя изведнъж разбра какво е станало, че всички тези упражнения са били любовните излияния на плахата и трогателна Аня. Че това момиче, което би могла да убие с един правилно насочен удар, я е използвала като надуваема кукла за насладите си. Не можеше да го разбере, не изпитваше нищо, освен отвращение, но гледайки плачещата Аня, не се решаваше да я изгони.

— Добре, тръгвай — каза тя с въздишка. — Довечера ще говорим какво да правим оттук нататък.

— Нали няма да ме изгониш? — попита Аня с надежда.

— Ще видим — каза Нина. — Хайде тръгвай. Че ще вземат пак да те изхвърлят от работа, после какво ще правиш…

Аня й се усмихна жално, избърса се с кърпичка, стана и си тръгна с наведена глава.

Нина взе душ, облече се и седна да закуси. Нощните преживявания я напуснаха като досадна дреболия, а трябваше да се мисли за утрешния ден. Утрешният ден беше събота.

Звънна телефонът и тя вдигна слушалката. Тук обикновено й се обаждаше или Феликс, или някой по погрешка.

— Да?

— Шести вариант — дрезгаво произнесе Феликс. — Бързо и чисто.

Той затвори, а Нина продължи известно време да слуша кратките сигнали, опитвайки се да разбере какво може да е станало. Шести вариант означаваше само мястото на среща, а споменаването за чистота предполагаше повишена бдителност, но не беше прието да се правят открити срещи един ден преди акцията. Това значеше, че откритата от нея предишния ден опашка е усложнила ситуацията по някакъв начин.

Шести вариант предполагаше среща на ВДНХ. Там сред дългите алеи лесно можеше да се открие място за отдих. Както обикновено, Феликс беше пръв, въпреки че тя дойде на минутата.

— Отменя ли се? — попита тя вместо поздрав.

Той я погледна със съмнение и въздъхна.

— Ти сама трябва да решиш, малката. Изходните данни са такива: с Кислевски се занимава контраразузнаването. Наврял се е в някаква международна афера, пере нечии мръсни пари и те се ровят около него.

— Вчера каза, че няма да бъдат в басейна — напомни му Нина.

— А днес вече не мога да го твърдя — каза Феликс. — Но те са в самото начало, няма да има глобално наблюдение.

— Ас кого се срещаше в Измайловския парк?

— Онези от ФСК 6 6 Федерална служба за контраразузнаване. — Б.пр. го рекетират — каза Феликс. — Поискали са му дял през западните банки. А той ги пратил по дяволите.

— Значи има стабилен гръб — каза Нина.

— Точно това ме притеснява — каза Феликс. — Изобщо това е някаква тъмна история, разбираш ли. Този Кислевски не влизаше в първостепенните фигури от нашия списък, но изведнъж го преместиха. Много бих искал да знам кой е имал изгода от това.

— Престани, дядо — каза Нина. — От самото начало си беше мръсна работа и ти самият неведнъж си ми го казвал. Какво има да се преструваме сега? Ще отида.

— Да, и на мен ми се иска да отидеш — кимна Феликс. — Не ми е приятна мисълта, че започват да използват операцията за лични цели, но същината на работата е такава, че дори и това няма да я провали.

— При теб всичко ли е готово? — запита Нина.

Той я погледна учудено и след това се усмихна.

— При мен винаги всичко е готово.

— Какво си приготвил?

— Твоят любим парабелум — каза той.

Нина се усмихна.

— Знаеш ли откъде идва това название?

— Не. Откъде?

— Не си спомням точно как е на латински… Нещо от рода на „Civis pacum, para bellum“, което означава: „Ако искаш мир, готви се за война.“

— Всичко знаеш бе — усмихна се Феликс, гледайки я с обич.