Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Чакай, дай първо да се оправим с краснодарската история. Трябва да изясним кого са убили там, защо и кой е замесен.

— Ела утре сутринта — каза Костя. — Но наистина сутринта, а не към дванайсет. Утре ще ми се изтърсят едни французи, няма защо да те виждат. В понеделниците си особено изразителен.

— Винаги съм изразителен — казах. — Но утре смятах да ходя в Краснодар.

— Ще успееш — измърмори Костя. — Поздрави жена си и майка си!

Поздравих майка си, когато вечерта закарах Ирина на вилата. Времето беше отвратително, не исках да се връщам в тъмното по хлъзгавия път и останах там за през нощта. Половината нощ Ирина ми излага съмненията си относно предстоящия процес на детераждане и ми се наложи да го изтърпя, защото помнех за влиянието на нервното състояние на майката върху психиката на детето. Даже и да не го помнех, тя ми напомняше не по-малко от два пъти на час. Заспах с мисълта, че новороденото същество трябва да е оградено от възможните кавги на родителите, разгорещените им спорове или повишения тон. Остро ми се прииска да се родя отново.

Утрото с нищо не беше по-добро от вечерта, времето си оставаше отвратително и се влачих повече от час до прокуратурата. Меркулов се оказа на съвещание при генералния, но заповедта за командировката ми в Краснодар съществуваше и вече беше подписана. Докато получавах парите в счетоводството, ме намери Галина Викторовна, секретарката на Костя, и ми предаде спешно повикване. Едва успях да се обадя в криминалната, за да се свържа с прословутия Дроздов, и той самодоволно ми каза, че вече е резервирал два билета за самолета. Здраво ме закопа.

В кабинета си Меркулов говореше с някого по телефона, но като ме видя, ме повика с пръст и каза в слушалката:

— Моля да ме извините, звъннете пак след един час, имам спешно оперативно съвещание.

Той затвори и ме погледна.

— Излитам след час и половина — казах аз. — Имаш ли някаква връзка в Краснодар?

— Ще се обадя — каза той. — Нали не си казал на никого за срещата ни в Белия дом?

— Трябваше ли? — попитах.

— Ти, младежо, не разбираш съвсем нещата — търпеливо произнесе той. — Затова се придържай към моите преки разпореждания. Мълчи си за нашия доброжелател, става ли?

— Костя, за пети път ме караш да си припомням този разговор — казах аз. — А паметта ми е лоша и този процес е мъчителен за мен. Какво толкова е казал?

— Каза повече, отколкото искаше — мрачно измърмори Костя. — Между другото вече направих справка. Егор Алексеевич Синюхин е умрял през август деветдесет и първа година.

— Преди или след? — попитах аз.

— След.

— Във връзка с него?

— Не знам.

— Значи дядото сее пошегувал с нас?

— Не мисля — поклати глава Меркулов. — Нали си спомняш, той каза, че трябва да проявим настойчивост. Не може да не е знаел за смъртта на стария си приятел и ни е насочвал не към човека, а към фактите. Трябва да се поразровим.

— Помози Бог, Константин Дмитриевич — казах аз. — Колкото до мен, предполагам, че дядото се правеше на важен. Човек от време на време иска да се почувства съпричастен към тайните на битието.

— Това не значи, че тайните на битието не съществуват — отвърна Меркулов.

— Когато се върна, ще ми разкажеш какво е имал предвид — казах аз.

Дроздов пристигна с патрулна кола и това значително опрости придвижването ни до летището. Страхувах се, че ще отменят полетите, но ни провървя, самолетите летяха. От летището се обадих на Семенихин, назначих го за свой временен заместник и го помолих да проведе системен анализ на фактите, за да можем да класифицираме нашите убийци. Предполагахме наличието на четирима-петима заподозрени, но компютърът можеше да си направи своя сметка. За системния анализ чух сутринта по радиото, докато се връщах с колата от вилата, и ми се дощя да поразя Серьожа със своята компетентност в сферата на неговите проблеми. Той реагира хладно, както обикновено.

Старши лейтенант Дроздов междувременно намери някакво четиво за из път. Колкото повече го наблюдавах, толкова по-малко го разбирах. Този човек вероятно беше роден актьор, но непонятно защо бе дошъл в правоохранителните органи. Той съвсем свободно се прехвърляше от образ на образ, от време на време сменяйки ги радикално. При първото си появяване ни порази всички с простотата си, но покори след това Серьожа Семенихин със своята невъзмутимост, когото го вкара в компютърната зала на Московската криминална милиция. Явно те все пак бяха нарушили някои инструкции, но нямаше пострадали. Сега предугаждаше всичките ми желания, даже ми поднесе бутилка минерална вода.