Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Жена ви също е много приятен човек. С какво се занимава?

— Странно, че не знаете — казах аз. — Музикантка е.

Незабавно възникна идеята за импровизиран концерт и ние махнахме калъфа на рояла, наличието на който би могло да даде представа за размерите на хола им. Ирина започна решително да се дърпа, позовавайки се на липсата на практика, и някой от приятелите на Лара се нагърби с началото на концерта, изпълнявайки много приятна джазова импровизация. Това успокои Ирина и тя седна пред инструмента, за да изсвири някаква своя пиеска в подражание на Шьонберг. Ненавиждах Шьонберг от дън душа, но благовъзпитаната публика се преизпълни с благодарност за приобщаването към атоналните експерименти. След това ме зарадва с изпълнението на потпури върху теми на „Бийтълс“ и даже предизвика аплодисменти, изящно изпълнявайки Шопен. Всичко това се свърза по някакъв странен начин и от обикновена запивка вечерта се превърна в снобско парти.

Серьожа Семенихин все пак се появи, но по-късно, когато пиенето на масата свърши и минахме на чай с различни видове торти. Той също беше свой тук, познаваше се с всички, освен с жена ми и докато се запознаваше с нея, напълно оправда предварителното ми мнение. Усмивката му можеше да служи за образец на жителите от леденото царство. След това, докато пийваше кока-кола, той ми съобщи между другото:

— Александър Борисович, днес бях на „Петровка“, при нашия Дроздов. Имат компютър много по-добър от нашия и пряка връзка с мрежата на МВР.

— И са те пуснали там? — удивих се аз.

— Нали е събота — каза той. — Този Дроздов е направо гений в проникването на недостъпни места.

— Никога не бих си го и помислил — казах аз.

— Напипахме това-онова.

— Е? — попитах аз.

Той спокойно отпи още глътка кола.

— Този „Макаров“ се издирва. Откраднат е при убийството на милиционер в Краснодар преди година и половина.

Не отговорих веднага, осмисляйки информацията. Наоколо гостите се веселяха, свиреше музика, някой танцуваше. Ирина си шушукаше с майката на Лариса, вероятно тя споделяше с нея полузабравения си опит.

— Това ли е всичко?

— Не. С него са убити още четирима души, освен нашите.

Делото потръгна, помислих си аз. Историята започваше в Краснодар и трябваше веднага да отидем там.

— Благодаря, Серьожа — казах аз. — Това е много важно. Само че защо си се захванал с допълнителна работа, без да уведомиш ръководителя, тоест мен?

— Дроздов ми се обади сутринта вкъщи — поясни Семенихин. — Не можех да изпусна такъв случай.

— А Грязнов знае ли?

— Разбира се, нали той ни насочи натам.

Докато аз се готвех за светското събитие, момчетата работеха. Чак ми стана неприятно от това и казах:

— Както и да е, за Краснодар ще трябва да замина аз. Дроздов е гений, казваш?

— В своята работа — поправи се Серьожа. — Но е много своеобразен при общуването с околните.

Кимнах.

— Значи точно той ще дойде с мен. Ще пообщуваме.

Тръгнахме си първи от вечеринката, защото състоянието на Ирина ни оправдаваше, а Лариса и Жак ни изпратиха. Жак ми отдаде чест на сбогуване, като допря два пръста до периферията на широкополата си шапка в стил „Б.Г.“ 5 5 Борис Гребеншчиков, популярен руски музикант. — Б.пр. и се изпъна като струна, а Лариса се разцелува с Ирина. Всичко беше много мило, но малко се срамувах за подозренията си.

Прекарахме неделята в разходка из града и Ирина сама предложи да се отбием у Меркулови. Едно време тя учеше Лида, дъщерята на Костя, на основите на музикалната грамотност. След редица съвместни приключения Меркулов я смяташе едва ли не за роднина. Звъннах на Костя от автомат и Лида, която страшно се зарадва на обаждането ми, каза, че го няма, извикали го на някаква извънградска среща на високо равнище. Обсъдихме тежката участ на нашето отговорно чиновничество, но аз отмених визитата. Когато се върнахме вкъщи, се обади самият Костя.

— Защо не изчакахте? — питаше той със съжаление. — Толкова отдавна не съм виждал Ирина, пък и Лидочка щеше да се зарадва.

— В положение сме — напомних аз, чувствайки, че използвам този коз прекалено често. — Нищо, това беше редовната разходка на малкия хипопотам. — Ирина незабавно ме прасна по тила за това определение. — Но исках да докладвам, че следствието не дреме.

Разказах му за находката на Семенихин и Костя разбра всичко както трябва. Изобщо рядко имахме разногласия по провеждането на следствените действия.

— Въпросът е, свързан ли е този „Макаров“ със „стрелците“? — каза той. — Може би е случайност?