Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

След седем сигнала се включи телефонният секретар.

— Говорите с диспечера — произнесе автоматът. — Ако имате съобщение, говорете след сигнала. Благодаря.

Феликс Захарович изчака сигнала й произнесе:

— Съобщение на Франта. Срещата с Василиска се състоя в Зеления парк. Василиска, изглежда, се е разболял. Горкият е хванал вирусен грип. Мариноването на краставиците продължава по план, но Бригадира своеволничи, нарушава разписанието за деня. Въпрос по същество: какво го свързва с номер сто и шест от ценоразписа? Степен на важност на въпроса — умерена.

И затвори.

Отивайки на гости у Лара, Ирина беше по-нервна и от мен. С придобиването на новите си форми тя разви комплекси и ми се налагаше по десет пъти на ден да й обяснявам непреходната красота на бременните жени. Освен това й избиха петна на бузите и тя напълно безуспешно се опитваше да ги прикрие с козметични средства. Аз се подсмивах, а тя много авторитетно ми обясняваше, че бъдещите майки не трябва да бъдат нервирани, защото всичко се отразява на детето.

— Е, скъпа, това вече е шантаж — заявих решително. — Може да не съм прокурор, но уважавам законите и да ми се въздейства чрез криминален натиск е безполезно.

Този ден пролетта отново отстъпи, водейки ариергардни боеве, и вятърът подмяташе по улицата парцали мокър сняг. Карах много внимателно и предвидливо настаних жена си на задната седалка, откъдето тя ме засипа с въпроси за изминалата седмица, през която си почиваше от мен на вилата. Разказах й много подробно за свидетелката Люся Бердянская, с която бях установил отношения, и тя се подсмиваше не особено искрено. Смяташе, че останал за известно време без нейната женска ласка, непременно ще се отдам на порочен живот.

Лариса Колесникова живееше във висока сграда на площад „Въстание“, понеже принадлежеше към рода на някакво университетско светило. Светилото й се падаше дядо, който беше умрял преди петнайсет години, и в апартамента заедно с единствената дъщеря живееха таткото и майката. Родителите участваха във вечеринката на равни начала и към края на вечерта таткото добре се накваси. Отношенията на Лара с родителите й се определяха, първо, от това, че беше единствено дете и, второ, че те самите в известен смисъл си оставаха деца поради дългия период под крилцето на именития родственик. Таткото гаврътна трета чашка водка и ме покани да поиграем на компютърна игра, програмирана от самата Лара в свободното й време. Майката пък се зае изцяло с Ирина, тъй че в края на вечеринката се оказаха едва ли не най-добри приятелки.

Митът за романтичните отношения между Лариса и Серьожа Семенихин рухна веднага. Серьожа изобщо го нямаше, но за сметка на това присъстваше някакъв младеж, като че ли излязъл от епохата на моето юношество. Той бе дългокос и небрежно облечен, освободен от маса условности, и си изкарваше прехраната, като продаваше на чужденците изписани матрьошки на Арбат. Лариса го обожаваше, но в това обожание почувствах нещо близко до отношението към любимото плюшено мече. Избраникът й се казваше Жак, но отговаряше и на Яша. Отначало от пошлата му екзотичност ме лъхна скука, но когато се зае да разобличава компютърното мислене на любимата си, започнах да го уважавам. Лариса се усмихваше щастливо, поглеждайки ме с гордост. Впрочем колкото и да бяха забавни отношенията им, не виждах в тях никаква перспектива.

Освен домакините и Жак присъстваха още приятели и приятелки, много от тях усилено жвакаха дъвка, но аз вече не виждах предизвикателство в това. Да си призная, бързо се размекнах и се потопих в смирено благодушие.

— Знам какво си мислите, Александър Борисович — ми каза Лариса, когато общуването на масата се разпадна на малки компании.

Тъй като в момента си мислех откъде да взема назаем сто хиляди, за да подсигуря бъдещата майка с плодове (във вазата на масата сред портокалите се беше разположил разкошен ананас), нейната забележка не можеше да не ме удиви.

— Нима? — казах аз и вежливо се усмихнах.

— Разбира се — отвърна Лара. — Надявахте се да се намерите в царството на аритметическата бездуховност, нали? На лицето ви е изписано разочарование.

— Не гневете Бога, Лара — казах аз. — Вечерта е прекрасна, вашите родители ми харесват, във възторг съм от приятелите ви, а женихът ви е просто прелестен.

Тя се усмихна радостно и разбрах защо така настойчиво ме канеше на рождения си ден. Страстно й се искаше да покаже тази страна от живота си, така далечна от образа, който си бях създал.