Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Междувременно Нина вече беше на мястото. Тя дойде по-рано, успя да си сложи служебна престилка, взе кофа и парцал и се зае с почистването на помещението. Когато бригадирката попита коя е тя, Нина смело се позова на началничката, чието име бе научила предишния ден. Имаше много работа, така че я приеха без много приказки. Друг е въпросът, че тя беше със светла перука, с пластини в устата, променящи външността й, а лицето й бе покрито с изкуствени бръчки. Дори си беше сложила контактни лещи, изменящи цвета на очите й. Сега изглеждаше на петдесет и това напълно я задоволяваше.

Кислевски се съблече, сгъна дрехите в личното си шкафче в съблекалнята, постоя под душа, обу си банските и тръгна към басейна. Там вече имаше доста хора, но личният му коридор принадлежеше само на него. Сериозно смяташе за в бъдеще да наеме целия басейн само за себе си, но засега такава финансова операция не му беше по възможностите. Плуваше, за да поддържа форма. Пред себе си имаше немалко примери, когато преуспяващ делови човек забравя за физическото си състояние, разплува се, надебелява и много скоро изпада от състезанието с инфаркт или някаква друга болест. Кислевски смяташе да продължава докрай и затова грижата за физическото състояние беше сред приоритетите му.

Нина мина няколко пъти покрай басейна, гледайки го как плува. Правеше го без хъс, старателно, знаейки колко килокалории трябва да изхаби. Телохранителите също бяха тук, облечени, единият стоеше в единия край на коридора, другият — в другия. Бяха с кожени якета, които не можеха да свалят заради кобурите на рамото, и затова и двамата се потяха. Съботните дежурства при Кислевски се смятаха за вид наказание.

Той плува точно петдесет минути. Животът, който водеше, изискваше буквална точност, затова навсякъде старателно се придържаше именно към цифров ритъм. Може би му се плуваше още, а и времето му позволяваше, но цифрите си искаха своето и той излезе от басейна.

На това и разчиташе Нина. Кислевски излизаше десет минути преди края на сеанса и се оказваше сам в банята. Той винаги старателно си взимаше душ, защото знаеше, че водата в басейна е хлорирана и трябва непременно да я отмие от кожата си. Нина влезе в банята, когато Кислевски, вече свалил банските си, стоеше под душа. Той я видя и попита грубо:

— Какво правиш тука бе, дъртачко?

— Работя — отговори Нина.

— Духаш или какво? — изсумтя Кислевски и се обърна с гръб към нея.

Нина се огледа, измъкна от кофата си парабелума със заглушител, вдигна го и стреля. Чу се пукот като от отварянето на кутия бира. Куршумът отнесе тила на преуспяващия депутат и той падна в кабинката, без да успее дори да гъкне. Кръвта потече в канала, смесвайки се с водата.

Нина спокойно се върна, мина покрай басейна, успя да забележи, че телохранителите спокойно тръгват към съблекалнята и излезе от другата страна. Отби се в женската тоалетна и бързо се преоблече, като махна наведнъж перуката, пластините в устата и служебната престилка. Тя прибра всичко в сака заедно с пистолета. Бързо изтри грима и се измъкна от кабинката. После спокойно излезе от сградата на басейна със сак на рамо, както и всички, които идваха тук. Станцията на метрото беше по-наблизо, но тя предпочете предварително избрания маршрут по Олимпийски проспект, с тролейбуса и нататък. След известно време се оказа на крайбрежната улица покрай Москва-река, където се отърва от сака с вещите на чистачка. Пистолетът бе разглобен и отделно изхвърлен в реката. Не останаха никакви доказателства за присъствието й в олимпийския басейн.

За убийството стана известно буквално няколко минути след като Нина излезе от сградата. Някой от следващата смяна плувци мина случайно и забеляза, че Кислевски лежи на пода в кабинката на душа. Водата продължаваше да тече и затова не съобразиха веднага, че е мъртъв. А когато съобразиха, се развикаха. Телохранителите чуха тези викове, нахлуха в банята с пистолети и двайсет минути държаха на прицел голите хора, чакайки пристигането на милицията. Разбираха, че са провалили работата, и затова бързаха да компенсират провала с енергични действия по разследването.

След телефонното обаждане първо пристигна патрулна кола, после извикаха районната оперативна група, а когато те установиха кой е убит, веднага се обадиха в криминалната. Тази събота басейнът беше затворен чак до вечерта. Самата Шура Романова дойде да се запознае с резултатите от предварителния оглед. Грязнов се появи по-късно, измъкнат от зоопарка, където бе завел племенниците си.