Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Същата вечер известието за убийството на депутат от Върховния съвет мина по всички телевизионни програми, където съобщаваха новините от деня. Показваха общия вид на басейна, повърхността на водата, коридора, в който плуваше Кислевски тази сутрин, а също и следователя от Московската градска прокуратура, който казваше, че това е гнусно и цинично престъпление, за разкриването на което ще бъдат хвърлени най-добрите сили. Накрая даваха кратки реплики на известни политици, които бяха убедени, че става дума за криминална атака срещу демокрацията. Шура Романова действително бе спешно извикана в министерството, а после заедно с министъра се качиха още по-високо. Председателят на Върховния съвет заяви от екрана, че ако убийците на депутата не бъдат намерени в съответния срок, парламентът ще разгони цялата московска милиция.

Нина се върна вкъщи, когато Аня гледаше по телевизията точно този момент. Председателят на Върховния съвет беше бесен и човек можеше да го разбере, но защо и жлъчният представител на опозицията също беснееше и заливаше с кал московската милиция, беше неразбираемо. Убитият Кислевски далеч не беше един от партийните му съратници.

— Чу ли какво е станало? — попита Аня.

— Убили ли са някого? — запита Нина уморено.

— Някакъв депутат — каза Аня. — Така им се пада, кресльовци.

— Нещо лошо ли ти е направил? — попита Нина.

— Не, защо? — Аня сви рамене. — Просто не ми харесва тази говорилня.

— Това им е работата — каза Нина.

Седнаха да вечерят, но Аня не можеше да се успокои.

— Как мислиш, колко получават за това? — попита тя, намотавайки дългите спагети на вилицата.

— Кой? — каза Нина, въпреки че разбра въпроса.

— Убийците — обясни Аня. — Сигурно не са малки суми, а?

— Тебе какво те засяга? — попита Нина.

Аня известно време дъвчеше макароните, гледайки Нина.

— Разбираш ли — каза тя, след като ги сдъвка, — струва ми се, че също бих могла.

— Да убиеш някого ли?

— Да. А ти?

Нина не отговори.

— Именно… — въздъхна Аня, разбирайки мълчанието й посвоему. — Нужно е особено душевно състояние.

— Яж — каза й Нина и отпи глътка мандаринов сок.

Най-интересното е, че по това време бях наблизо, по-точно извън града, на вилата. Двамата с Дроздов отработихме ударно седмицата в Краснодар, прегледахме списъка на състава на управлението, разпитахме двайсетина души, изобщо насъбрахме материал. В петък се обадих на вилата на съседите, те извикаха майка ми и тя ми разказа, че на Ирина й се присънил някакъв страшен сън и място не може да си намери. С Дроздов обсъдихме ситуацията и решихме, че през почивните дни мога да отскоча до вкъщи, а той ще остане да работи върху издирването на отмъстителя. По това време вече си бяхме набелязали някои интересни фигури и трябваше да търсим следите им спешно, без да прекъсваме работата през почивните дни. Дроздов се зае с това.

Взех нощния полет, рано сутринта си бях вкъщи, качих се на колата и се понесох по Минското шосе извън града. Както си му е редът, Ирина се разрида, като ме видя, и ми се наложи да употребя немалко усилия, за да я успокоя. Опитваше се да ми разкаже съня, който толкова я беше впечатлил, но не разбрах нищо. Въпреки това, помнейки житейските съвети на мъдрия Дроздов, аз се самопровъзгласих за специалист по тълкуването на сънища и много бързо определих, че паниката е основана на недоразумение и описаният сън далеч не предрича неприятности, а — напротив — много приятни и полезни грижи. Пряко намеквах за бъдещото увеличение на семейството, но Ирина го разбра като начало на ремонта на апартамента, който действително някога бях обещал да проведа в рекордни срокове преди появата на детето. Общо взето, денят беше посветен на семейната суета и едва вечерта, когато пуснах телевизора, разбрах характера на „приятните и полезни грижи“. Стараейки се да не вълнувам съпругата си, се приготвих бързо, качих се в колата и тръгнах обратно за града през нощта.

Както и се очакваше, през тази нощ криминалната милиция не спеше. Бяха ги раздрусали доста прилично и се налагаше да демонстрират сериозна работа. За тази цел бяха задействани всички резерви, на „Петровка“ 38 спешно бяха извикани много осведомители, дето се вика, прочесваха престъпността с гъст гребен. Всички водеха разпити, даже самата Шура Романова. Едва ли не през час се свикваха оперативни съвещания, а из града кръстосваха утроени патрули и събираха скитниците. Тази вечер изтрезвителните се оказаха препълнени. Към нашата работа, уви, това нямаше никакво отношение.