Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Макар че Слава Грязнов се зарадва на появата ми, в радостта му се усещаше съчувствие. Правейки кратък обзор на оперативните действия, той повече псуваше, отколкото разказваше. Професионалното му достойнство на опитен ловец за пореден път бе засегнато. Първо, той смяташе, че депутатът Кислевски в никакъв случай не заслужава тази скръб, която сега се изливаше върху него. Второ, ставаше дума за високопрофесионален подход към работата и в тази ситуация да се дига пара просто беше безсмислено. Безспорно съчувстваше на семейството и близките, но отдавна философски настроен, се дразнеше, като чуеше фалшиви ридания.

— Тези юнаци ще се хванат чак след като опукат трийсетина души — предричаше той. — И на слепия е ясно, че става дума за организация. Докато не схванем системата, докато не разберем принципа на избор, нищо не можем да направим.

— Това ли смяташ да кажеш на журналистите? — запитах.

— С журналистите ще говори Шура — ухили се Грязнов. — Че как иначе, те даже вече са направили фоторобот, неизвестно по какви данни.

— И все пак — казах аз — не може да не е оставил следи.

— В ход е системна проверка — каза Грязнов. — Проверяваме абонаментите, кой е влизал, кой е излизал, кой не се е държал както трябва. Естествено, всичко това си има смисъл.

Чула за моята поява, в кабинета на Грязнов пристигна Шура Романова, която изглеждаше непривично в униформата на полковник. Веднага щом затвори вратата, тя разкопча китела си и си свали вратовръзката.

— Пфу — каза тя. — А метеоролозите, кучетата, разправят, че застудявало. Е, орли, с какво ще ме спасявате?

— Напляскаха ли те по дупето? — попита Грязнов.

— Да бе, по дупето — изсумтя Шура. — Така ми съдраха задника, че… Ох! С две думи, да бъдем или да не бъдем, ясно ли е?

— Там, в Краснодар, напипахме следи към един от „стрелците“ — забелязах аз. — Оставих Дроздов да се порови още.

— Миличък, ако трябва, екскаватор ще ти доставим там, само изрови нещо по-бързо — каза Шура. — Слава, кафенце някакво да ти се намира? Вече почвам да залитам.

— Коняче — предложи Грязнов. — Ободрява.

— Някои може да ги ободрява, а на мене ми се доспива — призна си Шура. — Виж, ако е с кафе…

— Александра Ивановна — ахнах аз, — толкова ли сте я закъсали, че и началничката няма кафе?

— Миличък, всичкото го изпихме — каза Шура. — Такава тълпа, как ще стигне за всички! Между другото къде е Костя Меркулов? Това дело засяга на първо място него!

— И той си кара някъде уикенда — каза Грязнов с въздишка.

— Костя Меркулов си има своя версия — казах аз. — Още не може да се успокои по отношение на Държавна сигурност.

Романова и Грязнов се спогледаха.

— Абе гледам аз, че от ФСК започнаха да се мотаят наоколо — каза Шура.

— Шура — ахна Грязнов. — Ами ако…

— Ако го прехвърлим на колегите? — позна Шура.

— Именно! — възкликна Грязнов. — Намекни, че с господин Кислевски се е занимавало контраразузнаването и нека свободната преса се залови с тях!

Шура се изправи и започна да си връзва вратовръзката.

— Какво говориш, другарю Грязнов — строго каза тя. — Всички ние заедно се борим с престъпността и няма какво да делим… Но предложението е интересно — завърши тя с усмивка. — Турецки, имаш от мен бутилка!

Тя се засили към кабинета си, за да проведе поредното оперативно съвещание, да извади на бял свят версията с ФСК и незабавно да я задвижи. Вече беше късно през нощта и версията можеше да бъде задействана на сутринта, в неделя. Разказах на Грязнов за нашите предварителни проучвания в Краснодар и решихме да се обадим на Дроздов въпреки късния час. Стаята в хотела не отговаряше.

Счетох участието си в тази лудница за достатъчно и си тръгнах да се наспя вкъщи. Но така и не успях, защото рано сутринта ми се обади Серьожа Семенихин и започна да се хвали с вечерните си постижения. Нищо не разбрах от съобщението му, но се уговорихме да се видим в прокуратурата. А докато се обличах, ми звънна Грязнов, похвали се, че е натрупал два часа сън в едно кресло, и съобщи, че от контраразузнаването са пропели. Наблюдавали депутата Кислевски, защото разнищвали дело за финансови машинации. Върху портрета на народния избраник падаше голяма сянка. Във всеки случай вече имаше какво да отговорим на гневните нападки на депутатите.

Руската генерална прокуратура не кипеше чак като Московската криминална милиция предишния ден, но също беше неспокойна въпреки неделята. Вече ме чакаше „специалният“ Костя Дяконов от Московската прокуратура, когото прекрасно познавах.