Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Дойдох при вас, за да се консултирам по въпросите за втория етап от плана „Народна воля“ — спокойно отвърна полковникът. — Сигурно знаете, че на втория етап започва да действа нашето подразделение. Имаме си свой тесен сектор на дейност, но хората са настроени много сериозно. Страшно им липсва истинската работа, да знаете.

— Защо сте дошли при мен? — със скърцащ глас попита Феликс Захарович. — Аз не съм нито координатор, нито разпоредител, от мен нищо не зависи.

Полковник Рогозин се усмихна предразполагащо.

— Разбира се, скъпи Феликс Захарович, вие сте само пенсионер, незаслужено пренебрегнат от властите. Доколкото разбирам, именно вие съхранявате архива на без време напусналия ни Егор Алексеевич? Имам честта да бъда ученик на Синюхин. Никога ли не ви е разказвал за съвместната ни работа?

— Консултациите в Монте Карло? — измърмори въпросително Феликс Захарович.

— Виждате ли какво доверие ви е имал — усмихна се полковникът. — А впрочем за тези консултации, освен генералния секретар знаеха само трима души.

— Какво искате от мен? — запита Феликс Захарович. — Почти целият архив ми беше иззет през деветдесет и първа година.

— Почти — кимна Рогозин. — Правилно. Взели са всичко, освен ключа. Какво искате от дилетанти, които са едва запознати с основите на оперативната дейност. Смятаха да вземат работата в свои ръце, и къде е тая работа?

Той се усмихна предразполагащо, като че ли канеше и самия Феликс Захарович да се посмее на неуспеха на споменатите дилетанти. Но Феликс Захарович нямаше основание да им се смее.

— Не разбирам на какви позиции сте? — каза той. — Хората, за които говорите като за дилетанти, все пак останаха единствената дейна сила в социалния процес.

— Недейте да се самозалъгвате, Феликс Захарович — грижовно каза Рогозин. — Знаете не по-зле от мен, че те просто се възползваха от ситуацията. В крайна сметка точно те допринесоха за смъртта на Егор Алексеевич.

— Това е недоказано обвинение — развълнувано изхриптя Феликс Захарович. — Когато всички се разбягаха, грижейки се само за себе си, тези хора намериха сили да възродят движението…

— Колкото до мен — каза Рогозин, — аз просто бях изоставен в Западна Европа без средства и връзка. Едва ли може да се каже, че съм се разбягал. В края на краищата се върнах и също намерих сили да възродя движението, както се изразявате. Само че не мога да кажа, че ми допада сегашното му ръководство. И ми се струва, че сте готов да се съгласите с мен, не е ли така?

— Не, не е така — промърмори Феликс Захарович. — Бъдете сигурен, незабавно ще съобщя на резидента за вашето посещение. Сега както никога ни е необходима солидарност, а такива като вас, обидени на всички…

Полковник Рогозин неочаквано се разсмя. Феликс Захарович млъкна и го погледна учудено.

— Браво, браво, Феликс Захарович — каза той. — Минахте този тест. Но проверявахме, жилището ви е чисто, няма от какво да се безпокоите. Тези, които се смятат за ваши господари и които вие така успешно шантажирате с ключовете към архива на Синюхин, никога няма да научат нищо за нашия разговор. Не, Феликс Захарович, аз няма да служа на тези хора. Трябва да ни свържете с истинските господари. Разбирате ли?

Феликс Захарович мълчеше.

— Естествено, не искам еднозначен отговор веднага — каза Рогозин. — Разбирам цялата сложност. И генерал Чернишов, и всички офицери от нашия отдел не смятат да правят демонстрации. Ще работим съгласно устава, но предложението ми си остава условие за нашето послушание. Иначе в организацията могат да възникнат непредвидени усложнения.

— И ми го казвате вие? — не издържа Феликс Захарович. — Вие, който се обявявате за ученик на Синюхин! Нима мислите, че вашите непредвидени усложнения не са били взети предвид в плана? Защо не си представите, че вътрешният смут е необходим за развитието на делото?

Полковникът се усмихна хладно.

— Тогава и идването ми при вас би трябвало да е планирано, не е ли така? И какво решение е предложено там?

Феликс Захарович поклати глава.

— Кой санкционира посещението ви? Откъде взехте адреса?

— Представям само себе си и генерал Чернишов — каза Рогозин. — Но можете да ми вярвате, изразяваме широкото обществено мнение.

— За никаква масовост и дума не може да става — каза Феликс Захарович. — Ако разговорът се състои, той ще е само с вас двамата. Но знаете ли какво рискувате?

— Досещам се — каза Рогозин.

— Тогава довиждане. — Феликс Захарович стана. — Изпълнявайте всичко според плана, за останалото ще се разберат с вас без мен.