Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Какво става? — не разбра студентът.

— Ти трай — каза му Вера пренебрежително. — Значи ще ме направиш на дреб, така ли? Знаеш ли какво ще ти се случи, курветино?

— Ама, момичета… — изплаши се студентът.

Вера решително го бутна встрани и тръгна към Нина. Тя не я чака, ритна я по коляното и когато Вера изохка и се преви, я хвана за косата. За начало леко я прасна с коляно в лицето, после попита:

— Какво каза, че не те чух?

— Пусни ме — успя да каже Вера.

Нина я пусна и тя се изправи, бършейки лицето си с ръка.

— Какво си мислиш, тъпачко, да не би да ги колекционирам — каза тя. — Веднага я изхвърлих… Иди да потърсиш в онази кофа.

— Не знам защо, но ми се струва, че предпочиташ да потърсиш сама — каза Нина, гледайки я напрегнато.

Вера не възрази и тръгна към кофата, която беше посочила. Тя се наведе, взе една пръчка и Нина отстъпи една крачка.

— Я без номера!

— Какво, с ръка ли да се ровя? — изсумтя Вера.

С безизразна физиономия тя порови в боклука и накрая измъкна мръсната и смачкана чанта на Нина.

— Тази ли е?

Нина взе чантата, отвори я внимателно и я обърна върху асфалта. От нея изпаднаха ключовете, пудриерата, носната кърпичка и дори портмонето. Празно, естествено. Нина грижливо събра всичко под подигравателния поглед на Вера и изплашения на студента.

— Нищо ли не липсва? — попита Вера, играейки си с пръчката.

— Това-онова липсва — каза Нина. — Сигурно е паднало.

— Ами потърси го тогава — с усмивка предложи Вера.

Нина студено се усмихна в отговор.

— Мисля, че ти ще се справиш по-добре.

Тя рязко й изви ръката, навря главата й в кофата за боклук, хвана я за краката и я хвърли вътре, така че само размахващите се крака стърчаха навън и отвътре се чуваха някакви приглушени стенания.

— Ама защо така? — питаше студентът едва ли не плачейки.

— Защото иначе не става — отвърна Нина, която дишаше тежко след немалкото физическо усилие.

Вера се измъкна от боклука, цялата облепена с картофени обелки, черупки от яйца и люспи от семки. Тя плюеше и ругаеше, а до тях един беззъб небръснат алкохолик се заливаше от смях и се пляскаше по кълките.

Нина също се усмихна, обърна се и си тръгна.

Следователят от местната прокуратура Апарин, работил заедно с капитан Ратников по краснодарското дело, бе намерен пак от Грязнов. Сега Апарин беше прокурор на град Тихорецк и отговаряше малко нервно на въпросите на изтреслия се Слава. Да, добре си спомня Коля Ратников, отношенията им са били, може да се каже, приятелски и съвместно дело са имали, но за какво ставаше дума, прокурорът не си спомняше. Нещо за местната дребна номенклатура, ненадхвърлящо рамките на Краснодарския край. Ратников изобщо не би могъл да има някакви сериозни материали. Самият Апарин също беше неописуемо поразен от жестокостта на убийството, която изобщо не съответстваше на мащабите на разследваното дело.

В новата версия тези двамата, които никой от местната милиция не познаваше, бавно, но сигурно се придвижваха към първото място в листата на заподозрените. Разбира се, продължавахме да търсим и тримата верни приятели на убития капитан, но инициаторите на убийството ставаха приоритет. Беше ясно, че именно те, тези двамата, появили се неизвестно откъде, са организирали всичко, прикривайки се зад бандата местни криминални, и изникваше въпросът — какво са целяли с това? Ровехме в местния архив из делата на покойния Щърбав, търсехме аверите и близките му познати.

А през това време Лариса Колесникова със своя компютър намери бившия капитан Букин. Той беше не само бивш милиционер, но и бивш алкохолик, защото се оказа, че сега е послушник в подмосковен манастир, работи там като строител и размишлява за задгробния живот. Проверихме го според времето на извършените убийства и изцяло отхвърлихме кандидатурата му заради пълното алиби. За службата си в милицията не искаше и да си спомня, но редовно се молеше за душите на убитите колеги, в това число и на Николай Ратников.

Мина малко повече от седмица от убийството на депутата и въпреки че в пресата се появиха материали, поставящи под съмнение политическия характер на престъплението, създадената към Върховния съвет специална комисия по разследването на това дело ни извика на отчет в Белия дом. Там бяха и генералният прокурор, който трескаво се беше запознал с положението в колата на път към комисията, и министърът на вътрешните работи, изразително скърбящ за убития депутат, и дори началникът на ФСК. Депутатската комисия бе оглавявана от председателя на комитета по законността и охраната на реда Вадим Сергеевич Соснов. Докато го гледах как ловко и уверено води заседанието, си мислех за случайното му участие в нашето дело.