Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ето!

— Какво? — възкликнахме и двамата с Меркулов.

— Споменава се някаква дискета — каза Дмитрий Сергеевич и сам неволно се учуди на това обстоятелство.

— И какво се казва там? — попитах нетърпеливо.

Дмитрий Сергеевич посочи екрана с пръст.

— Изглежда сте близо до истината. При разглеждането на въпроса в депутатската комисия е изчезнала дискета с някакъв компрометиращ материал. Материалът е бил предаден на комисията и след това грубо похитен. По този повод има докладна записка от секретаря на комисията.

— Откъде се е появил този материал? — попитах припряно.

— Било е решено и произходът на материала, и характерът на съдържащата се информация да не бъдат отразявани в изводите на комисията. Делото е било разследвано от местното управление на службата за сигурност.

— Не от милицията? — попитах аз.

— Не, разбира се — каза Дмитрий Сергеевич и едва забележимо се усмихна.

— Кажете тогава, там трябва да е отбелязано — намеси се Меркулов, — кой е оглавявал депутатската комисия?

Дмитрий Сергеевич го стрелна с поглед, върна се към клавишите, пощрака и каза:

— Да, има го. Комисията е била оглавявана от депутата Вадим Сергеевич Соснов. Това говори ли ви нещо?

На мен ми говореше много, но си замълчах. Само попитах:

— Той бил ли е свързан със службите за сигурност?

Дмитрий Сергеевич поклати глава, за да покаже, че изискваме от него прекалено много, че гостоприемството му е на границата на позволеното, но се върна към компютъра, пощрака по клавишите и съобщи:

— Това вече е секретна информация и аз съм принуден да разчитам на вашата честност, господа.

— Какво има? — попита Меркулов и очите му чак светнаха.

— Ами, с две думи, депутатът Соснов е бил таен агент на службите за сигурност, тъй нареченият сексот.

Спомних си срещата си с депутата Соснов и изпитах леко разочарование. Не че ми беше направил дълбоко положително впечатление, но човекът ми се стори симпатичен.

— В какво се изразяваше това? — попита Меркулов.

Дмитрий Сергеевич го погледна с изумление.

— Да не искате да отворите личното досие на агента?

— Това е възможно, нали — каза Меркулов.

— Естествено — сухо кимна Дмитрий Сергеевич. — Виждам, че искате веднага да научите всичко за КГБ.

— Само това, което се отнася до нашето дело — каза Меркулов. — Не сте забравили, че разследваме дело от изключителна важност, нали? Естествено, можем да тръгнем и по официалния директен път.

— Смятах, че става дума за малка справка — изсумтя Дмитрий Сергеевич. — Добре, ще се опитам да погледна във файла на извънщатните агенти.

Той продължи по-нататъшната работа без вдъхновение, като едновременно с това ни обясняваше ситуацията в органите:

— Нали знаете, през последните години комитетът далеч не беше еднородна система. Той се разпадна на групировки, партии, поколения… Понякога се водеше такава борба, че приличаше на гражданска война. В тези условия краснодарското дело придоби значение, излизащо извън рамките на Краснодарски край… Ето го, Соснов Вадим Сергеевич, по прякор Горския.

— Колко е лесно — промърмори Меркулов.

— Съвсем не е толкова лесно — малко обидено каза Дмитрий Сергеевич. — Разбира се, бихте могли да тръгнете по официалния директен път, но това не ви гарантира достъп до секретните файлове. Дори аз не знам всичко, което е кодирано в паметта на архивите.

— С какво се е занимавал Соснов? — нетърпеливо попитах аз.

— Ето биографията му — каза Дмитрий Сергеевич. — Роден в Краснодар, завършил юридическия факултет, работил в милицията, прокуратурата, съда. Бил е комсомолски функционер, деец на перестройката. Завербуван е по време на комсомолски конгрес в Москва, след което започва активен политически живот. Питате с какво се е занимавал, нали? Не е бил доносник, както бихте могли да си помислите.

— А какъв?

— Бил е организатор на новата политика, ако искате.

— Значи всичко това е било организирано от комитета?

— Вече споменах за партийната борба вътре в организацията — въздъхна Дмитрий Сергеевич. — В комитета също имаше както привърженици на прогресивното направление, така и негови противници. Вашият Соснов е работел, поддържан от прогресивната част от комитета.

Той отчаяно защитаваше честта на своята организация, макар че ние и не смятахме да я нападаме. Толкова пъти се бях сблъсквал с отрицателните страни на работата им, че с радост приветствах наличието на положителни. Защо не?