Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

И тогава гръмна убийството на бизнесмена Лихоносов, което в началото изобщо не смятахме да добавяме към нашия списък. Тялото беше намерено в апартамент, убитият нямаше забелязани криминални връзки, говореше се за някакви жени, при които е ходел. Но когато дойдоха резултатите от балистичната експертиза на иззетия от местопрестъплението куршум, Грязнов долетя в прокуратурата.

— Пак е той! — възкликна Слава. — Същият „Макаров“ като в Брянск. Момчета, това е Бейби!

С нови сили щурмувах кабинета на генералния прокурор, като се възползвах от отсъствието на нашия принципен заместник, и генералният, след като изслуша всичко, въздъхна.

— Разбирам всичко, Александър Борисович. Вие безспорно сте прав, Бейби вероятно е жив, но не може ли да изчакаме, преди да го обявим?

— Аз не търся слава — възразих. — Само ми дайте свобода на действията. Иначе Леонид Василиевич сигурно ще ме заподозре в неизпълнение на служебните задължения.

— Достатъчно — решително отряза генералният. — Възлагам ви разследването на убийството на Лихоносов и родствения му случай в Брянск. Това задоволява ли ви?

— Напълно — казах аз. — Но има още четиринайсет неразкрити дела…

— Ще го имаме предвид — увери ме генералният.

И така, върнахме се официално към нашите хора и дори го отбелязахме с бира в моя кабинет. С постановлението на генералния прокурор в ръце Грязнов тръгна да изземе делата на Лихоносов и Люсин от родствените организации, а Серьожа и Лариса заседнаха пред машините си.

Бейби естествено беше нестандартна личност. Вече почти открито му се възхищавахме, защото действията му не се побираха в никакви рамки. Кой престъпник не би се възползвал от уникалния случай с убийството на Дуганов, поне за да си почине. Би могъл да се отърве от четиринайсет убийства, но го сметна за недостойно. Но ако като Дюк жадуваше слава, той би намерил начин да обяви съществуването си другояче. Обаче не! Той презира славата, презира откриващите се възможности да излезе сух от водата, единственото, което го занимава, е кървавият му занаят и той го упражнява без съмнение. Разбира се, имаше достатъчен брой поръчкови убийства, но главното дело на живота му беше отмъщението за убийството на капитан Ратников. И при тази удивителна целеустременост не можехме да определим кой е той!

Но сега, когато в ръцете ни се оказа козът с типовете в Баку, напълно можехме да разчитаме на успех. Трябваше само да направим всичко, както се полага, да пресметнем всичко и Бейби беше в ръцете ни. Честно казано, докато разглеждахме плановете за залавянето му, мислехме не толкова да го победим по този начин, колкото да го привлечем на наша страна срещу „Съда на Народната съвест“. Той имаше всички основания да не обича предишните си господари.

— Преди всичко — казваше Грязнов — тези боклуци трябва да бъдат пратени тук по етапен ред.

— Как? — интересуваше се Лариса, признатият скептик в групата ни.

— Просто ще изискаме да ни ги предадат като криминални престъпници!

— Забравяте, господин майор — каза Лариса, — че те не са обявени за престъпници. Официалното разследване на смъртта на капитан Ратников е прекратено поради смъртта на обвиняемия. Не им е предявявано постановление за привличане като обвиняеми.

Слушах престрелката им и неволно забелязах, че напрежението между тях превишава нужното ниво. Това ме накара да се вгледам по-внимателно. Разбира се, Грязнов имаше семейство, а Лариса — Жак, но какво ли не се случва в този живот!

— Ако не може да бъдат върнати официално, трябва да ги примамим в Русия по някакъв начин — каза Серьожа.

— Как? — попитах.

— Ами не знам. Наследство, роднини, нещо такова…

Поклатих глава.

— Имам друго предложение — казах. — Трябва да ги изкараме от Баку, Азербайджан.

— И как? — осведоми се Серьожа?

— Това вече е по-лесно — отвърна Грязнов. — И бездруго са там по милост, достатъчно е да ги забъркаме в някоя мръсна работа… И ще ги изгонят от слънчевия Азербайджан.

— Но… — смути се Лара — това… това е незаконно!

— Искаш да кажеш подло — обадих се аз. — Не се стеснявай, Слава няма да се обиди. Това действително не е съвсем законно, но е разумно. Имаме си работа с такива мерзавци, Лара, които нямат понятие за чест. И ще направим всичко, за да може законът да ги докопа.

— По този повод имам една добра идея — каза Слава Грязнов, вдигайки показалец.

Ставаше дума за търговията с наркотици. Едно време близо до Курската гара имаше будка, където се продаваше сладолед. Обикновена будка, като всички останали, аз самият няколко пъти съм си купувал оттам сладолед в горещините. Но времената се промениха и се смениха и сладоледаджиите. В същата тази будка до Курската гара се появиха някакви азербайджанци, които превърнаха обикновения павилион в истинска крепост, въпреки че продаваха пак сладолед. В будката винаги имаше двама продавачи, макар че асортиментът им беше направо никакъв и единствената кофичка сладолед, която се виждаше зад стъклото, приличаше на музеен експонат, толкова беше стара. Основната търговия вървеше през задната врата, обърната към стената на блока, и там не се продаваше сладолед, а наркотици. Почти всички го знаеха, възмутени хора писаха във вестника, но будката продължаваше да си стои, а когато кварталният инспектор минеше на проверка, посрещаха го като скъп приятел.