Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Този търпелив човек стана и отиде в съседната стая. Нина неволно се ядосваше сама на себе си, тъй като изобщо не можеше да схване замисъла на Феликс. След дълго отсъствие белокосият се върна и й донесе документи на името на Нина Шимова.

— Сега доволна ли сте?

Нина сви рамене.

— А кога ще мога да се върна у дома?

Той я гледаше с изумление.

— Вече искате да се връщате?

— Да — каза Нина.

Той се изправи и пъхна ръце в джобовете си.

— Ако си говорим честно — каза той, — аз не знам нищо за вас, Нина. Но ме учудвате. Предполага се да живеете тук поне половин година.

— Това е невъзможно — каза тя. — Имам много работа.

— Нали точно затова са ви пратили тук — поясни белокосият. — Трябва да се върнете вкъщи при работата си с чиста биография. Разбирате ли, според легендата вече година и половина живеете във Франция. За целта трябва поне малко действително да поживеете във Франция.

— Колко? — попита тя.

Той сви рамене.

— Не мога да ви кажа. Щом се почувствате готова за вашата легенда, можете да се връщате.

— Какво трябва да направя?

— Нищо, което да не ви хареса — усмихна се той. — Имате кола, имате документи, имате пари. Трябва да отидете във Франция и поживеете там не по-малко от три седмици. Никой не смята да ви контролира, от този момент вие сте свободен човек и дори завръщането ви вкъщи е въпрос на личен избор.

— Значи мога да си замина? — попита Нина.

— Естествено — произнесе той с известно съжаление. — Но все пак си помислете колко сили и средства са вложени във вашата легенда и не правете прибързани неща.

Единственото, което й даде, беше телефонът му в Барселона в случай на непредвидени усложнения.

След три дни тя пресече границата между Испания и Франция, започвайки нов живот. Разбира се, искаше да се прибере вкъщи, чувстваше се много неуверено, а и трудно разбираше езика, но навикнала на дисциплина, тя си постави за цел да се оправи във Франция за три седмици и се стремеше към това с всички сили. Преди всичко избра мястото, където щеше да живее — малко курортно градче във френските Алпи, където лесно си намери сравнително евтин уютен пансион. Изборът й беше съзнателен, тъй като никога не беше ходила в планините и точно по такъв начин можеше да придобие нов стил на живот. Неувереното й пързаляне предизвикваше смях у местните деца, опитите й да се разбере с продавачите в магазина събираха цели групи подсказвачи и помощници, нарушенията й на местните правила за движение станаха нещо обичайно за местните полицаи. Скоро почти цялото градче знаеше за странната рускиня, която се развела с мъжа си французин и търси утеха в провинцията.

Инструкторът по ски с труднопроизносимото име Жерар Фонтанел пръв се опита да сподели самотата й. Отначало й се струваше просто забавно, неговите ухажвания, повишеното внимание, галантността, но когато след едно падане я вдигна на ръце, тя почувства, че главата й се върти. Известно време просто се криеше от Жерар, смяташе да си замине, защото ситуацията заплашваше да се изплъзне от контрол, но не се реши. Самотата и разслабеността си казаха думата и тя изведнъж страстно пожела мъжко внимание. Прекалено дълго беше подобно на мъж същество и за първи път от много време успя да се почувства жена.

И тя се отдаде на съдбата си. Още първата невинна целувка на срещата я накара да почувства прилив на вътрешен възторг. Последва вечерен ресторант в планините, дълги и страстни прегръдки в колата, а накрая той се качи в стаята й. Възмущаваше я самоувереното му поведение, струваше й се, че той прекалено рано се е почувствал победител, дори търсеше причина да го изгони, но така и не я намери. И когато Жерар започна бавно да разкопчава ципа на роклята й, тя вече не мислеше. Как сладостно-мъчително продължаваше всички приготовления, колко дълго и нежно я целуваше и галеше! В момента на близост изпита буря от чувства, почти ридаеше и боготвореше своя мъж, а той весело й се смееше и отново и отново я хвърляше в огъня на любовния възторг. Никога през живота си не бе така изпълнена с щастие.

Още на следващия ден отношенията им се промениха, тя вече не избягваше вниманието му, дори търсеше близостта му, затова пък той вече се чувстваше господар и дори на няколко пъти със смях я поставяше на място. Втората нощ също беше изпълнена с преживявания, но в тях вече нямаше новост и дори да имаше някаква радост, тя беше от чисто физиологичен характер. Но споменът за първата нощ не угасваше и страстно я теглеше към този човек, който бе открил жената у нея. Това беше чувство, което й бе неподвластно, и когато на третия ден в гората той я сложи на колене пред себе си направо на снега и й преподаде урок по френска любов, тя изпълни всичко със сладкия ужас на унижението. Но това беше пределът, след който започваше отрезвяването. Същата вечер той започна да се оплаква от финансовите проблеми, които му пречат да й посвещава цялото си време, и докато му даваше пари, тя вече чувстваше как свършва магическата му власт над нея.