Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Но той пристигна по-рано. Тя още не си беше легнала, седеше в креслото по халат, гледаше някаква френска програма и се радваше, че разбира поне една дума от пет. На вратата се почука и тя извика на английски да влязат, забравяйки, че вече е заключила за през нощта. После се сети, стана и отиде да отвори. Пред нея стоеше усмихващият се белокос „верблюд“.

— Ето ме и мен — весело заяви той. — Може ли?

— Влизайте — измърмори Нина. — Чаках ви утре сутринта.

Преди да влезе, той се огледа и Нина веднага се стегна. А и веселостта му беше някак си противоестествена.

— Случило ли се е нещо? — попита Нина.

— Случи се, случи се — каза той, влезе в стаята и се настани в креслото, където току-що седеше тя самата. — Аха — отбеляза той, поглеждайки телевизора, — значи започнахте да разбирате езика, а?

— Малко — каза Нина.

— Седнете, седнете — каза гостът й и се усмихна. — Имаме да водим сериозен разговор.

Нина се загърна с халата и седна на дивана.

— Да изключа ли телевизора? — попита тя.

— Нека си работи — махна с ръка гостът от Барселона. — Така дори е по-удобно. Добре ли познавате стопанина си?

— Стопанинът ли? — не разбра Нина. — Собственикът на хотела?

Той изсумтя.

— Не, не на хотела. Имам предвид човека, който ви е изпратил на операцията по прикриване. Добре ли го познавате?

Нина настръхна.

— Общо взето, да… Защо, какво има?

— И как се казва той? — попита белокосият.

— Феликс Захарович Даниленко — отвърна Нина. — Нима не знаехте?

Той кимна.

— Знаех — каза той. — Точно там е въпросът, че само аз знаех. Никой друг. Усещате ли?

— Нищо не усещам — каза Нина.

— Никой друг не знае за връзката ви с Феликс — каза белокосият.

— А какво значение има това?

— Да поговорим за значението — развесели се гостът. — Налага се да ви огорча, мила. Много да ви огорча. Нашият общ приятел Феликс Захарович Даниленко скоропостижно почина.

Нина мигновено се вкамени и почувства някъде дълбоко в закоравялото си сърце остра болка.

— Кога?

— Отдавна — съобщи белокосият. — Почти в деня на заминаването ви. Но е станало известно малко по-късно. Кой би обърнал внимание на смъртта на самотен безработен пенсионер, а?

Стана й ясно потиснатото настроение на Феликс в деня на сбогуването, той се прощаваше с нея завинаги. Тя смяташе, че ще се видят, когато се върне, и той не пожела да спори с нея, но се прощаваше.

— Значи още повече ми е време да се връщам — каза тя. — Ако бях научила по-рано, щях да се прибера веднага. Убили са го.

Той я погледна много внимателно и в усмивката, застинала на устните му, имаше нещо напрегнато.

— Да не би да искате да отмъщавате за него? — попита той.

— Във всеки случай искам да разбера какво е станало — упорито каза тя.

— Миличка — състрадателно каза той. — Сама си помислете, какво представлявате без шефа си? Вие сте просто нищо, празно място, нула. Разбирате ли?

— Какво искате да ми предложите? — попита Нина.

— Сама можете да се сетите — каза той. — Предлагам ви да работите за мен.

Нина не бързаше с отговора. В това предложение имаше резон, но в поведението на госта й липсваше искреност.

— Какво ще трябва да правя?

— А какво правехте за Феликс?

— Работех — каза тя.

— За начало — предложи той — ще ми напишете подробен отчет за всичката извършена от вас работа. За съжаление не знам каква операция е замислял с ваше участие, но това не е беда. Имаме достатъчно неща за вършене, няма да останете без работа.

— Какъв вид работа ми предстои? — осведоми се Нина, чувствайки как в нея се надига привичното работно изтръпване.

Той се подсмихна.

— На каква работа може да разчита жена, в която влагат толкова средства? Недейте да се смущавате, мила, то вашата работа е да бъдете красива жена.

— Струва ми се — възрази Нина, — че не съм достатъчно красива за ролята, която ми предлагате.

— У вас има нещо пикантно — усмихна се той. — Много мъже го харесват. Ако бяхте сексуална кукла щяхме да разговаряме по друг начин.

— Има ли друго? — попита тя.

— Освен това — произнесе той леко смутено — ще ми предадете всичките си кредитни карти. Старецът явно е питаел слабост към вас и е решил да ви направи милионерка. Това не е нужно, още повече че средствата са служебни.

— В касата ли ще ги върнете? — попита тя малко подигравателно.

— Това си е мой проблем — предизвикателно отвърна той. — Ако си мислите, че смятам да се церемоня с вас, заблуждавате се. Ще си изкарвате прехраната с работа и само с работа.