Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Вечерта той дойде при нея с някакво списание, в което бяха демонстрирани различни пози. В крайна сметка човекът си отработваше парите и Нина си помисли, че няма никакъв шанс да му обясни своето неприемане. Просто се позова на женско неразположение и плака цялата нощ от огорчение. Никой не искаше да я лъже, тя се излъга сама и сега я беше яд на самата нея. В куфара й беше заветният албум със снимки, но тя не се решаваше да го отвори. Даже й се стори, че няма да се реши скоро. На сутринта си събра нещата, плати на хазаите и си замина от градчето, без да се сбогува с Жерар.

За следващ етап на внедряването си в новата си биография тя избра Париж. Още в първия момент беше силно разочарована от факта, че Париж не се състои само от Елисейските полета, площад „Етоал“ и Триумфалната арка. По-голямата част от този огромен град й се стори доста тъпа. Но тя съвестно посети всички упоменати в проспектите забележителности на града, дори се отби в руското посолство, за да напомни за съществуването си и да предупреди за възможното си скорошно завръщане. Оказа се, че в документите на посолството е упомената гражданката Шимова, руска поданичка, временно живееща във Франция, и някакъв млад сътрудник изяви желание да я разведе из тези места в Париж, където още не беше успяла да отиде. Нина предвидливо се отказа от услугите му, чувствайки в сърцето си болка от преживяното неотдавна.

В бара на хотела се сприятели с две американски студентки, които идваха в Париж за ваканцията и говореха френски приблизително като нея. Именно те я завлякоха за майтап в стрийпбар за лесбийки, където момичетата на сцената бавно и сладострастно изпълняваха танц на осезателна любов. Американките се червяха и бледнееха, а Нина неволно се сети за Аня Назарова с нейните патологични влечения и съжаляваше, че в момента я няма. Още не разбираше тази патология, но вече усещаше глухата тъга по любов, която да не е обременена от унижение. Срещата с миловидния и обаятелен Жерар Фонтанел все пак стабилно я беше травмирала.

По време на един от неделните излети извън града, които трите правеха заедно, за тях се лепнаха някакви младежи с мотоциклети. Кой знае защо, те бяха убедени, че американките са дъщери на Нина, но предлагаха услугите си на цялото семейство наведнъж. Нина им показа газовия си пистолет и младежите веднага ги оставиха на мира. Американките бяха възхитени от „подвига“ й и се съсипаха да я хвалят. През нощта едната дойде при Нина обляна в сълзи и я упрекна, че се опитва да й вземе приятелката. Насъбрали ярки впечатления в лесбийския бар, сега момичетата разбираха самотата й посвоему и тя нямаше желание да ги разубеждава. Дори се опита да утеши симпатичната разплакана американка и тя веднага започна неумело да се целува с нея, което далеч не предизвика ответен порив у Нина. Американките бяха дошли да опознават Европа, но защо беше дошла тя?

Продаде фиата си на безценица, купи си удобен и обемист джип и се приготви да се върне в Русия. Американките се лепнаха за нея до Берлин и по пътя се повеселиха немалко, опитвайки се да се разберат с немците на англо-френски език. Последната спирка беше в Берлин, където Нина смяташе да прекара три дни. Сбогува се с американките с една шикозна вечер в ресторанта и те плачеха, докато се целуваха с нея за последен път. После поднесе огромен наръч цветя пред паметника на съветските воини в Трептов парк, предизвиквайки недоумението на околните. Накрая, когато вече окончателно се приготви да тръгва, тя реши да се обади на белокосия човек в Барселона. Звънна от хотела, където куфарите й вече бяха готови за път, и след като телефонът дълго не отговаряше, вече смяташе да затвори, но отсреща изведнъж се обадиха. Някой произнесе няколко думи на испански и тя каза:

— Може ли Алексей Петрович?

— Аз съм — сухо откликна човекът в Барселона. — С кого говоря?

— Нина Шимова — каза Нина. — Помните ли ме?

Известно време той мълча, може би се опитваше да се сети.

— Къде се намирате? — попита той.

— В Берлин — съобщи Нина. — Смятам да се прибера у дома и искам да се сбогувам.

— Не бързайте да се сбогувате — каза той. — Утре ще съм при вас. Имам важно съобщение.

— Как така? — смути се Нина. — А аз вече платих…

— Чудесно — каза той. — Идете в друг хотел и ми звъннете след половин час. Утре по същото време ще си заминете, бъдете сигурна.

Нина направи както й каза той — отиде в друг хотел, обади му се отново и обеща да не излиза от стаята, докато той не се появи на сутринта.