Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Той веднага стана и тръгна след мен. Качихме се на нашия етаж и влязохме в кабинета ми, където се намираше Серьожа Семенихин с някакви разпечатки.

— Александър Борисович — обърна се той към мен. — Тук са хората, които са служили в армията с Ратников.

— Те пък за какво са ти? — учудих се аз.

В никакъв случай не поощрявах усърдието им относно търсенето на кандидат-Бейби, но и без това вече бяха прегледали хиляди различни хора. Сляпо вярваха в компютърното следствие и горяха от желание да ми докажат широките му възможности. Засега се получаваше само наситена с цифри статистика, а следствието не вървеше.

— Между другото служил е в батальонното разузнаване — каза Серьожа малко обидено. — Това днес се нарича спецназ.

— Да не би да е поддържал отношения с тях? — попитах.

— Точно това трябва да се провери — каза Серьожа.

Махнах с ръка.

— Проверявай. Направи ли анализа по солнечногорското дело?

Той грейна.

— Готово, Александър Борисович. Престъпникът вече е арестуван, дава показания.

Това ме изненада — без мен младежите бяха разкрили едно от успоредните ни дела, без да стават от компютъра.

— Подробностите после — казах аз и кимнах към Собко. — Имам важна работа. Но съм възхитен!

Той си тръгна и аз предложих на Леонард Терентиевич да седне. Старецът ме наблюдаваше внимателно и имах неприятното чувство, че се намирам в рентгенов кабинет.

Обадих се у Меркулов и заварих дъщеря му Лида.

— Лидочка, мила — казах аз, — спешно и жизнено ми е нужен Костя.

— Саша, нали знаеш, той се замота с работата си — оплака ми се в отговор Лида. — Трети ден стърчи някъде в Урал и всяка вечер се обажда и обещава да се върне в близките дни.

— Урал — повторих аз. — Е, добре. Когато се обади довечера, кажи му, че най-интересното се случва все пак в Москва.

Затворих и въздъхнах тежко.

— Секретна командировка — казах. — Ще се върне в най-близко време.

Собко се усмихна криво и поклати глава.

— Откога пътуванията на заместник-генералния прокурор са обкръжени с такава секретност?

— Той изобщо не е там като заместник-генерален прокурор — възразих аз. — Там е като член на президентската комисия по въвеждане на ред в страната с всички средства.

— Нима? — учуди се Собко. — Значи и той участва в това?

— В кое това? — попитах аз.

— В глупавите провокации срещу „Народна воля“?

Разбира се, всеки нормално мислещ човек би могъл сам да се сети за тази комисия от съобщенията в печата, но на мен кой знае защо ми стана обидно за Костя.

— А какво знаете вие за това? — попитах предизвикателно.

— Знам повече, отколкото се съобщава в пресата — каза Собко. — Забравяте, че работя в аналитичния отдел на Върховния съвет. Не биха могли да измислят нищо по-глупаво и ме е яд, че Константин Дмитриевич се е оказал забъркан в това.

Мен също ме беше яд, но не смятах да си го признавам.

— Кой знае — казах аз, — може би до вас не стига всичко. Във всеки случай тази работа започна от вас, Леонард Терентиевич.

Той сумтя известно време, сдържайки негодуванието си.

— Не затова ви споменах за „Народна воля“.

— В пресата е прието друго наименование за тази организация — забелязах аз. — „Съдът на Народната съвест“.

Той въздъхна.

— Първоначалният проект се казваше „Народна воля“, а появата на този Съд е демагогска измислица на новото поколение.

Направих пауза, за да уважа пределно неговата откровеност.

— Леонард Терентиевич — казах аз. — Нали разбирате, че току-що се признахте за участник в антиправителствен заговор.

Той ме погледна, все още в нерешителност.

— Но вие действително сте доверено лице на Константин Дмитриевич?

— Зависи — казах аз. — Той напълно ми се доверява в избора на напитки, но приготвянето, да кажем, на агнешки ребърца върху жарава не би доверил на никого. Известна ли ви беше тази страна от личния му живот?

— Говоря съвсем сериозно — каза Собко. — Наистина бях деен участник в проекта „Народна воля“, от известно време насам съм отстранен, но не съм дошъл, за да се оплаквам от живота.

— И аз ще бъда сериозен — казах аз. — Занимавам се именно с вашата „Народна воля“ и Костя също, както правилно се досетихте. Преди време си позволихте само леко да намекнете за съществуването на подобна организация, но сега ни е нужен сериозен материал, Леонард Терентиевич.

— Прекалено съм стар да ставам осведомител — каза Собко. — И това начинание започна с благословията на най-висшите лица в държавата. Бедата е, че начело на организацията се оказаха недостойни хора и всичко се преобърна.