Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Дълго ви е чакал.

Нина погледна печата, пликът беше изпратен на името на Нина Шимова още по времето, когато се готвеше за убийството на Стукалов. Феликс действително подготвяше всичко своевременно.

„Мило мое момиче — беше написал той още тогава, — странно е да се прощавам с теб, когато всички сме живи, нещата съвсем не вървят зле и още известно време с теб ще работим в пределна близост. Но времето наближава, чувствам го, и затова стартирам тази програма. Наистина, ти си получила някакви пари за работата си, но когато получиш това писмо, от тях няма да е останала и следа. Според моите сметки ти трябва да преминеш продължителна адаптация зад граница, след което ще се върнеш в новия си облик, за да продължиш вече личните си работи. Знам, че няма да се успокоиш, докато не откриеш всичките си врагове. Ако всичко е наред, аз самият ще те посрещна, но ако това писмо е в ръцете ти, значи нещата не са чак толкова наред. Ти си сама. Но не се плаши, в Москва ми останаха приятели, които ще могат да ти помогнат. Преди всичко иди на посочения адрес и се нанеси в апартамента, който ще ти бъде предоставен. С всичко в него той е приготвен за теб. Чакат те и нова кола, и валутна сметка в банката. Надявам се, че дотогава икономическата ситуация няма да се влоши толкова, че всичко да бъде анулирано. Недей да мислиш за тези пари, те са твои. Не че са много, но вече нямах възможност да намеря повече. Те са оформени като наследство от мъжа ти, умрял преди половин година, и данъкът за тях вече е платен. Всеки, който се промъкне при теб и се опита да си откъсне някаква част, заслужава куршум. Но оръжие ще ти се наложи да си намериш сама. И тъй, апартаментът, колата, парите и няколко телефона, на които ще ти окажат помощ, това е цялото ми наследство. Ще ме попиташ защо постъпвам така? Може би, защото те чувствам близка. Въвлякох те в мръсна политическа работа, аз самият се оказах измамен в много отношения и ще трябва да платя за грешките си, но ти трябва да живееш, Нина. Ти си млада, пред теб е любовта, децата и животът ще продължи. Като си мисля за това, смятам, че не съм изживял живота си напразно. Прости ми тези сантиментални редове, станал съм стар и чувствителен.

Някой почука по стъклото и прекъсна спомените й. Някакъв кавказец с приятна външност се усмихваше лъчезарно и й предлагаше да излезе и да си поговори с него. Нина свали стъклото и попита:

— Какво, да ме купиш ли искаш?

— Защо да купувам? — разчекна се от усмивки кавказецът. — Насам-натам, шашлик, шампанско… Няма да съжаляваш, а?

— Добре — кимна Нина. — Чакай ме тук на ъгъла. Сега идвам.

И потегли. Наистина беше забавно да си представи как тоя тъпанар я чака половин ден, но в този момент не й беше до забавление. Гласът на Феликс звучеше в ушите й, старческото му лице, винаги гладко избръснато, изплуваше пред погледа й и отново се сбогуваше с нея. Тя внезапно разбра, че още от самото начало е приела безусловно подкрепата му точно защото е усещала това душевно родство, приела е бащинската му грижа и се е държала за него като за единствения й близък човек в целия свят.

Блокът, където беше новият й апартамент, се намираше в района на Строгино, но далече от многоетажните жилищни постройки, в близост до Москва-река. Имаше няколко такива блока, те образуваха отделен район и силно се открояваха както с нестандартните си форми, така и с внушителния си външен вид. Когато Нина излезе от колата, на вратата на блока я посрещна пазач в петниста униформа. Той беше успял да забележи колата й и затова беше учтив.

— Кого търсите?

— Трябва ми управителят — каза Нина, поглеждайки обратната страна на писмото, където беше цялата информация. — Аркадий Глебович Сенкин.

— Там е — каза пазачът и посочи вратата на служебното помещение.

Нина влезе през посочената врата и се оказа в кабинета на управителя. Той беше мъж на средна възраст, леко пълен, но с приятна външност. Седеше на бюрото, съблякъл сакото си, и работеше на малък компютър.

— По работа ли сте? — попита той. — Или минавате да се запознаем?

— И едното, и другото — каза Нина. — Аз съм Нина Алексеевна Шимова, у вас трябва да са документите за апартамента ми.

Той веднага остави работата си, изключи компютъра и започна да си облича сакото.

— Най-после — каза той. — Най-после се върнахте. Доколкото ми е известно, дълго сте живели във Франция, нали?

— Извинете, уморена съм — каза Нина. — Чак от Париж се добирам с кола.