Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Благодаря ви — въздъхна Нина. — Бих искала да си почина. Надявам се, всички комуникации са включени? Вода, газ, телефон?

— Веднага ще се разпоредя — каза Сенкин. — Приятна почивка. Вадик ще ви донесе куфарите, а новата ви кола ще сложим до вашата деветка. Нали нямате нищо против?

— Направете както ви е удобно — каза Нина. — Вземете ключовете от колата, те са на масичката до вратата.

Сенкин се сбогува и излезе, а тя започна да оглежда апартамента си, ликувайки от възторг, надничайки във всяко чекмедже на всеки шкаф. Имаше разкошна спалня, прекрасен кабинет с компютърна техника, книги на рафтовете, кожени кресла на колелца, хол с огромен телевизор, видеокасетофон и уредба, видеотека и набор компактдискове. Апартаментът представляваше някакво грандиозно рекламно шоу и Нина буквално се къпеше в цялото това благополучие. Кухнята с всичката битова техника, за която можеше да мечтае, я хвърли във възторг. Но хладилникът беше празен, а и освен изобилието от кухненски съдове тя не намери там и трохичка за ядене.

Но в този момент се раздаде мелодичен звън и тя отиде да пусне пазача Вадим, който се беше качил с куфарите й.

— Вижте — попита тя, — Аркадий Глебович каза, че могат да се поръчат продукти. Хладилникът ми е съвсем празен, дали бих могла да направя поръчка?

— Ще му предам — каза Вадим. — Той ще ви изпрати човек.

Нина се опита да му пъхне по европейски обичай няколко марки, които й бяха останали още от Германия, но той отказа решително.

— Тук ни плащат добре — каза той.

Веднага щом той си тръгна, Нина отиде в банята, която отново я хвърли във възторг с изобилието си от козметични средства и шампоани, кърпи и хавлии, и най-важното — страхотна вана. Вече имаше вода, и студена и топла, и тя се изкъпа, чувствайки приятно облекчение. Още не можеше да повярва, че си е вкъщи, че цялото това великолепие й принадлежи, но пропъждаше съмненията, оставяше ги за после.

Малко по-късно дойде един учтив младеж, записа всичко, с което искаше да напълни хладилника, а освен това състави заедно с Нина списък от някои необходими в ежедневието вещи и обеща да ги достави в най-близко време. Остави й телефона си, на който сега можеше да поръчва всеки ден.

После се тръшна по хавлия върху широкото легло и веднага заспа.

Когато след два часа се събуди и отвори очи, не можа веднага да си спомни къде се намира. Отново я обзе възторг, отмаляваща радост от достигнатото, но едновременно с това почувства присъствието на някакво голямо съмнение. Тя седна в леглото, но точно в този момент донесоха провизиите и тя отложи самоанализите за друг път. Чак сега се сети, че не беше яла от сутринта, когато хапна набързо в някакво крайпътно кафене. Тя с удоволствие си направи сандвичи, изпи една чаша гъсто кафе и се почувства много по-добре. И едва след това се върна въпросът, който я измъчваше — а какво по-нататък? Този апартамент, този дух на сито благополучие я влечаха в съвсем различна посока от пътя, който си беше избрала. Феликс искаше тя да получи свобода, но я дари с най-здравите окови — благополучието. И най-важното, тук тя изведнъж остро почувства самотата си, самота, каквато никога не бе усещала в скромното си жилище на „Полежаевска“. Разбира се, лесно можеше да си намери партньор (със сладка смес от ужас и вълнение тя си спомни за Жерар), но нима това няма да бъде само потвърждение на самотата? Животът й беше посветен на делото и не трябваше да го потапя в блатото на ситото безделие.

Телефонът още не работеше и тя, след като навлече дънковия костюм, приготвен за нея още по програмата на Феликс, слезе при Сенкин. Той обеща да реши проблема с включването на телефон в най-близко време и й даде мобифона си.

— Имайте предвид — каза той. — Дори и да се обаждате в апартамента на долния етаж, той ви свързва през спътник над Скандинавия.

— Включете го в сметката ми — каза Нина.

Тя се върна вкъщи, седна в мекото кресло и отново препречете писмото на Феликс. Освен адреса в Строгино там имаше още четири телефонни номера, до всеки от който бяха написани имената на най-близките приятели на Феликс и беше посочена дейността им. Имаше един юрист с връзки във Върховния съвет, човек от външно министерство с възможности за производството на нужните документи, някакъв православен свещеник от Подмосковието, и накрая някаква тъмна личност на име Евгений Петрович Барсуков по прякор Бък, към когото можеше да се обръща по всякакви въпроси. Именно на Бък се обади първо.