Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— С кола ли? — учуди се Сенкин. — Но при нас в гаража вече ви чака колата ви — нова лада деветка.

— Прекрасно — каза Нина. — Ще ми покажете ли апартамента ми?

— Разбира се, разбира се — възкликна Сенкин. — Веднага ще отидем там.

Те излязоха във фоайето и Сенкин се обърна към пазача:

— Вадик, вади полароида. Извинете, Нина Алексеевна, това е необходима, тъй да се каже, формална част.

Пазачът измъкна от чекмеджето на бюрото фотоапарат, накара Нина да застане до стената и я снима.

— За какво е това? — попита тя.

— За охраната — поясни Сенкин. — Трябва да познават живущите по физиономия, но докато се запознаят, ще ги различават по снимките. Елате, вие сте на втория етаж.

Тук етажите бяха доста по-просторни, отколкото Нина беше свикнала, така че таваните в жилището бяха наистина високи. Сенкин отвори вратата и веднага с усмивка даде на Нина връзката ключове. Влязоха и тя изпита вътрешен възторг. Такива апартаменти беше виждала само на кино. Въпреки че хотелите и пансионите, в които бе живяла в чужбина, също не бяха съвсем мизерни, тук всичко бе много по-доброкачествено, уютно и надеждно. Чувстваше се, че оформлението на вътрешния интериор е дело на специалисти дизайнери, мебелите в стаите бяха подбрани удивително хармонично.

— Харесва ли ви? — попита Сенкин, който я наблюдаваше с усмивка.

— Разбира се, че ми харесва — каза тя. — Но колко ли струва всичко това?

— Хубав въпрос — съгласи се той. — Лично аз не мога да си купя такъв апартамент, признавам си веднага. Не само това, ами наскоро двама американски бизнесмени се възхищаваха от един апартамент в съседния вход, но цената ги охлади. Те твърдят, че апартаменти като тези са по-евтини дори в Ню Йорк, но това не е вярно. Тук те струват точно колкото и в Ню Йорк.

— Мъжът ми ли го е купил? — попита Нина.

— Да — каза Сенкин. — Явно много ви е обичал.

— Вероятно — откликна Нина. — Не успях да го оценя, бързо се разведохме. А колко ще ми струват разходите по поддържането му?

— Ами, доколкото вашата банкова сметка ми е известна, те са ви по силите — каза усмихнато Сенкин.

— Известна ви е банковата ми сметка? — учуди се Нина.

— Забравяте, че финансовите ви документи са у мен.

— Но аз имам и още няколко кредитни карти — сети се Нина.

— Можете да ги сложите в сейфа — предложи Сенкин, отвори вратичка в стената, скрита зад картината, и й демонстрира домашния сейф с дискова ключалка.

— А как се отваря? — попита Нина.

Сенкин се усмихна, свали от дръжката на сейфа запечатан плик и каза:

— Тук е кодът за сейфа ви. Имайте предвид, той е напечатан на специална хартия и след като го прочетете, цифрите ще изчезнат в рамките на пет-шест минути. Ако забравите кода, ще трябва да се обърнете към фирмата производител.

— Колко е сложно — забеляза Нина.

— Изобщо не е сложно — каза Сенкин. — По-скоро рекламно усърдие, отколкото действителна необходимост. Отворете плика, аз ще се обърна.

— Стига де — каза Нина. — Вярвам ви.

Кодът беше прост, четири завъртания на диска в различните страни. Тя хвърли листчето с цифрите на масичката и веднага се опита да отвори сейфа. Той се отвори и вътре се оказа, че има бутилка шампанско с писмо на френски език.

— Вероятно това писмо е от мъжа ви — предположи Сенкин.

— Ще успея да го прочета — каза Нина.

Листчето с цифрите на масичката междувременно наистина потъмня и вече беше невъзможно да се различи нещо на нея.

— Сега сте една от най-богатите вдовици в Москва — забеляза Сенкин.

— Не бих искала тази слава — каза Нина. — Не мога да си представя как ще се справя с всичко това.

— Ние ще ви помагаме — каза Сенкин. — Имайте предвид, можете да се обръщате към мен с най-различни въпроси и предложения. Чистене, пране, дори готвене ще ви осигурим без всякакъв проблем. Също така и доставка на продукти, куриерски услуги, ресторантска кухня.

— А кои са съседите ми? — попита Нина.

— Предимно чуждестранни и отечествени бизнесмени — с готовност отвърна Сенкин. — Мъжете са до късно на работа и жените в по-голямата си част общуват помежду си. Ако искате да се запознаете със съседите, бих могъл да ви окажа съдействие.

— Не, не — отказа се Нина. — Трябва първо да свикна с всичко това. Страхувам се, че няма да мога веднага да вляза в този кръг.

— Напразно се страхувате — разсмя се Сенкин. — Няма никакъв кръг, той едва се формира. Нашите бизнесмени, както сигурно знаете, произхождат от най-различни слоеве.