Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— За да засенчи тероризма, този конфликт трябва да бъде доведен до гражданска война — казах аз.

— Знаеш ли, не съм дошъл при тебе, за да ме поучаваш. И без това съм изпълнен със съмнения. Но щом си толкова остроумен, предложи някакво решение.

— За затвора плачат — казах аз, сещайки се за краснодарския полковник Коршиков. — Това е главното ми предложение. Смятам, че Бейби е жив и ще ни заведе при този Народен съд.

Той поклати глава и се усмихна.

— Между другото, като спомена Върховния съвет — сетих се аз. — Помолих те да ми уредиш среща с депутата Соснов.

— Довечера пристига от Холандия — каза Меркулов. — А утре в единайсет те чака в кабинета си в Белия дом.

— Трябва да се бърза — казах. — Преди да се е разгорял конфликтът.

Общо взето, не ми се стори особено вдъхновен, но не забелязах у него и значително разочарование. Ако аз можех да си позволя снизходително отношение към президентското войнство, Меркулов беше длъжен да вярва в тяхната устременост към светлите идеали. За моя радост още не си беше намерил място в номенклатурната среда на правителствените чиновници.

В понеделник се обадих на секретарката на Соснов, за да уточня времето на евентуалния разговор, и тя потвърди поканата за единайсет часа. Точно в единайсет влязох в приемната му и миловидната секретарка ми се усмихна дежурно.

— Вие ли сте Турецки? Влезте, Вадим Сергеевич ви очаква.

Вече бяхме разговаряли в този кабинет, така че не открих за себе си нищо ново из сладкия живот на нашите депутати. Соснов, който преглеждаше някакви документи, ме поздрави и ми предложи да седна. Не прояви голямо внимание, но приемът не беше и груб. Просто ми беше подсказано, че депутатът е изключително зает и трябва да оценя предоставеното ми право да беседвам с него.

— Е, Александър Борисович — попита той, надниквайки в бележките си, за да си спомни името ми, — пак по същото дело ли?

— Да.

— Нови факти ли изплуваха?

— Изплуваха — потвърдих аз. — Например за дискетата.

Той се намръщи.

— Коя дискета? Извинете ме, но не мога да помня всичко.

— За дискетата, заради която са убили Ратников. На нея е имало компрометиращ материал за вашата комисия. Нали?

Той ме гледаше мрачно и неприветливо.

— Кой ви разказа това?

— Споменава се в материалите на другата комисия — напомних аз. — Работили сте и в нея, нали?

— Да, работих — кимна той. — Но не мога да ви разкажа нищо за тази работа.

— Колко жалко — казах. — А пък аз само за това дойдох.

Той присви очи.

— Какво искате, Турецки? Да не би да ме, подозирате в нещо?

— Моля ви, Вадим Сергеевич. Не, разбира се. Само това оставаше, да заподозра председателя на комисията по законността и реда.

— Тогава за какво е този нелеп разговор?

— Всички материали от втората комисия са при мен в делото — предупредих го аз. — Спокойно можете да не казвате нищо по този въпрос. Но вече не можете да твърдите, че не знаете нищо за дискетата.

Той ядосано дръпна чекмеджето на масата, измъкна пакет цигари и го отвори.

— Вземете — предложи ми той.

Не посмях да откажа.

— Разбира се, спомням си за тази дискета — призна Соснов. — Бих искал да я забравя, но не успявам.

— Защо са я търсили у Ратников? — попитах аз.

Той помълча, пушейки и тръскайки пепелта след всяко дръпване.

— Разбирам накъде клоните — каза той накрая. — За съжаление не сте далеч от истината. Това се случи заради мен.

Оставих го да обясни всичко, но той мълчеше и пушеше.

— Как стана това?

— Не знам — каза той. — Случайно се изпуснах. Казах на някого по телефона, за който знаех, че се подслушва от КГБ, че съм скрил дискетата у добър приятел. Можех ли да предвидя какво ще предизвика това?

— А какво целяхте?

— Смятах по този начин да разбера кой най-много се страхува от тази дискета. И разбрах, няма спор…

— Но вие съзнателно сте изложили на опасност семейството на приятеля си?

— Откъде можех да знам! — възкликна той с досада. — КГБ да използва маниаци садисти! Изобщо не бих могъл да си го представя.

— А дискетата? Тя действително ли изчезна?

— Никъде не е изчезвала — въздъхна Соснов. — През цялото време си беше у мен, а и информацията, която се съдържаше на нея, вече стигна до нас по други канали. Но след това, което се случи там, не можех да я използвам.

— Добре, Вадим Сергеевич, прекрасно ви разбирам. Глупаво и трагично недоразумение. Но след това е имало втора комисия и вие сте се върнали, както ми се струва, за да отмъстите. Не е ли така?