Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ритмичността на проекта е според събитията — опита се да спори с него Секретарят. — Продължението се предполага след възникването на стихийно движение. Но както сами виждаме, стихийните изблици се превръщат в нещо обичайно. Струва ми се, че трябва да подкрепим инициативата на младите хора с ред ярки акции.

— Между другото — отбеляза Председателят с усмивка — вчера чух по една от младежките радиопрограми песничка за нашия Бейби. Не сте ли я чували? Очарователна глупост. Май трябва да помогнем за разпространението й.

Секретарят се усмихна в отговор и кимна. Феликс Захарович си помисли, че той още дълго няма да се отърве от номенклатурното раболепие. Стара закалка, нищо че няма и четирийсет.

— И все пак ме плаши неуправляемостта на стихийното движение — дълбокомислено забеляза генерал Чернишов. — Защо да не внесем елемент на организираност? Да внедрим наши хора, да им помагаме със средства…

Те нищо не разбираха от проекта на Синюхин, помисли си Феликс Захарович. Трагедията е, че изпълнението на безупречния замисъл е възложено на хора, поначало порочни. Прословутата нова генерация се оказа сборище на кариеристи и егоисти. След като за пореден път се улови в разобличаващи мисли, Феликс Захарович потъна в самотна печал.

— Искам още веднъж да обясня на някои другари — каза той, — че същността на проекта е именно зараждането на стихийно движение. Нашата организация е катализатор на пробуждането на народните маси и трябва предварително да се простим с надеждите да оглавим стихията.

Това беше въпрос, по който мненията на ръководителите излизаха наяве. Секретарят например мразеше идеята за стихийност и не пропускаше случай да я оплюе. Председателят бе по-мъдър.

— Не мисля — забеляза той, — че с преминаването към стихийност всички ние ще бъдем задължени да си направим харакири. Вероятно ще изникне възможност да намерим себе си в новия свят, когато вълната на обновлението се разнесе.

— Вероятно — съгласи се Феликс Захарович. — Може би работата е там, че не се надявам да доживея, докато вълната се разнесе.

Заседанията на колегията зачестиха в последно време и това притесняваше Феликс Захарович. Той, който се смяташе за един от главните дейци на първия етап, започваше да подозира, че във втория му се готви ролята на сватбен генерал. Нови хора идваха в структурите на организацията с нови възгледи и нови предложения и у тях нямаше никакво благоговение пред проекта „Народна воля“.

В своите донесения до Контрольора той не спираше да сочи опасността от ревизия на основните положения на проекта, призоваваше да се усили контролът именно върху въпросите за адекватната реализация на плана и когато Контрольорът си правеше труда да разговаря с него направо, Феликс Захарович го молеше да направи открита проверка доколко последните решения на колегията съответстват на плана на Синюхин.

— Моят помощник Ваня Лихоносов — добави Феликс Захарович — дори твърди, че проектът търпи изменения.

— Това много ли те плаши? — попита Контрольорът с уморен старчески глас.

— Разбира се. Какво пречи на тези мерзавци да променят програмата на действие според тесните си користни интереси? За какво органично общество може да става дума тогава?

— Ще видим какво може да се направи — обеща Контрольорът, както винаги немногословен. — И престани с това фрондиране, Феликс. Ще те глътнат.

Това мрачно пророчество още дълго звуча в ушите на Феликс Захарович дори и след като затвори. Старият Контрольор никога не говореше празни приказки.

Единственият човек, когото Феликс Захарович искаше да види в този момент, беше Нина. Той пристигна, без да се обади предварително, донесе продукти и благодушно я наблюдаваше как готви. Откакто се върна от Брянск, Нина стана още по-затворена, съсредоточена. Феликс Захарович вече знаеше, че тя е била в Митишчи, където се криеше Аня, навестила приятелката си с обещанието скоро да се спаси от тази напаст и даже смятала да я вземе със себе си. Хазайката, верен страж на интересите на Феликс Захарович, не отстъпила и не позволила на Аня да напусне къщата. Сега Феликс Захарович очакваше продължението на събитията.

— Е, и сега какво? — попита той.

— Какво имаш предвид? — не разбра Нина.

— Списъкът е изчерпан — напомни Феликс Захарович. — Бейби вече не съществува. Как смяташ да живееш?

Нина помисли и поклати глава.

— Докато са живи онези двамата, жив е и Бейби — каза тя.