Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Огромният списък коли, даден от ДАИ 11 11 Държавна автомобилна инспекция. — Б.пр. , бързо се топеше в резултат на оперативната проверка. Отпадаха коли от други марки, с друг цвят, намиращи се в ремонт, излезли извън града, стоящи в гаражи и прочие. Собствениците на останалите минаваха през ситото на проверката. Някой от тях, Дюк или шофьорът му, се предполагаше да е собственик на колата. Лично аз не бях убеден в това и бях склонен да предположа, че колата е открадната, но Грязнов твърдеше, че за такава работа крадената кола не става.

И което е най-учудващото, той се оказа прав. Бях до него в дежурната, когато той посочи с пръст едно име на екрана.

— Виж! — възкликна той.

Не го разбрах веднага.

— Какво? — попитах аз.

— Прочети това име — трескаво настоя той.

— Дукелски Юрий Кирилович — прочетох аз и съобразих: — Господи, Слава, та това е Дюк! Взел си е прякора от инициалите!

Грязнов не можеше да говори, само кимна тържествуващо.

— Но това е невъзможно — казах аз. — Кой постъпва така? Та това противоречи на всички закони на конспирацията!

— Той е! — отхвърли съмненията ми Грязнов. — Вземи попитай Лара, ще ти разкаже всичко за Дюк. Той е самонадеян, Саша! И това ще го погуби!

Моментално бе отворено досието на гражданина Дукелски и съмненията ми започнаха да отпадат сами. Той беше бивш петобоец, майстор на спорта, не работеше никъде, но живееше нашироко. Беше казал на кварталния инспектор, че охранява складове за стока, но тази информация така и не беше проверена. Привечер имахме снимка на Дукелски, много приличаща на фоторобота, а също така и показания на задържани за неговото поведение. Смятаха го за откачен и не всеки би се решил да влезе в конфликт с него. По ресторантите, където ходеше Дукелски с приятелите си, бяха пратени агенти на криминалната и много скоро го откриха в „Прага“. Някога ресторант „Прага“ се смяташе за филиал на КГБ, говореше се, че всички маси там се прослушват, а келнерите имат офицерски чин. По-късно никой не потвърди тази информация, но и никой не я отрече. Сега Грязнов стягаше за там оперативниците си, за да задържат Дюк.

Впоследствие Грязнов разказваше какво е станало. Дюк се веселял в компанията на две разкошни проститутки и често поглеждал часовника си. Бил нервен и под якето се забелязвал пистолет. Момичетата явно го познавали и се страхували, защото се държали раболепно. Хората на Грязнов бързо се облекли като келнери и точно там им била грешката, защото не могли да възпроизведат обучението на келнерите в „Прага“. В решителния момент нервите на един от тях не издържали и той изпуснал на земята поднос със съдове. Първото, което направил, било да погледне изплашено Дюк, и той разбрал всичко. Спокойно бръкнал в джоба си и извадил граната Ф-2. Момичетата запищели от ужас, когато Дюк измъкнал пръстена.

— Спокойно! — креснал той. — Моля нервните да напуснат! Колко сте, началник? — попитал той пребледнелия келнер, измъквайки пистолета си от кобура на рамото.

В едната му ръка била гранатата с измъкнат предпазител, а в другата — пистолетът. Грязнов се хвърлил към него, но тълпата клиенти не му позволила да го направи бързо. Дюк стрелял по келнера, улучил го в рамото и тогава друг келнер, също от грязновската школа по обслужване, стрелял по него. Дюк се озъбил, паднал на масата и пуснал гранатата… От взрива били убити трима клиенти и ранени петнайсет души, включително хората на Грязнов.

Така славно и романтично загина в ресторант „Прага“ известният терорист Дюк.

Нина научи за смъртта на Дюк от съобщение по радиото във влака. Тя пътуваше за Брянск в общ вагон — миловидна жена със син шлифер, с голяма чанта и работещото радио отначало страшно я дразнеше. Когато рано на сутринта след тежката нощ, прекарана в седнало положение, съседите отново пуснаха радиото, беше готова да направи скандал. Но в новините съобщиха за убийството на терориста Дюк в московския ресторант „Прага“ и всички мисли за скандал се изпариха. Последва предаване, изцяло посветено на проблема за „Съда на Народната съвест“. Нина като омагьосана слушаше разказа за това как трима терористи държали в напрежение цялата московска милиция и как накрая ги ликвидирали. Изброяваха се убитите, предимно представители на криминалната икономика, и някакви солидни социолози се опитваха да прогнозират развитието на ситуацията. Вече се говореше за действията на „Съда на Народната съвест“ в провинцията, което се приемаше там без рязко осъждане. Нечий опит да проведе анализ на общественото мнение доведе до смайващ резултат: повече от половината запитани одобряваха действията на терористите. Специалистите го обясняваха с липсата у нашите маси на правово съзнание.